Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 141

След това вечеряла със събраните архимайстери в трапезарията им, като дори си позволила да ги поучава.

— Ако не бях станала кралица, може би щеше да ми хареса да съм майстер — казала тя на Конклава. — Чета, пиша, разсъждавам и не се плаша от гарвани… нито от малко кръв. Има и други знатни момичета, които изпитват същото. Защо не ги допуснете в своята Цитадела? Ако не могат да издържат, върнете ги у дома, както връщате момчета, които не са достатъчно умни. Ако дадете шанс на момичетата, бихте се изненадали колко много от тях ще изковат верига.

Архимайстерите, в нежеланието си да противоречат на кралицата, се усмихвали на думите ѝ, кимали и уверявали Нейна милост, че ще обмислят предложението ѝ.

Щом стигнал в Староград, новият Върховен септон направил среднощно бдение в Звездната септа, помазан и посветен бил както подобава на Седемте, след като се отказал от земното си име и всички земни връзки, и благословил крал Джеерис и кралица Алисан на тържествена публична церемония. По това време Кралската гвардия и група придворни също се били присъединили към краля и кралицата, тъй че Негова милост решил да се върнат през Дорнските гранични земи и бурните земи. Последвали визити на Рогов хълм, Нощна песен и Черен пристан.

За кралица Алисан последният се оказал особено приятен. Макар замъкът да бил малък и скромен в сравнение с големите замъци на кралството, лорд Дондарион бил великолепен домакин, а синът му Саймън било толкова добър свирач на лира, колкото и в рицарски турнир, и забавлявал нощем царската двойка с тъжни песни за злочеста любов и падането на крале. Толкова завладяна била кралицата от него, че групата се задържала в Черен замък по-дълго, отколкото възнамерявали. Все още били там, когато до тях от Бурен край стигнал гарван с ужасна новина. Майка им, кралица Алиса, била на ръба на смъртта.

За пореден път Вермитор и Среброкрил се понесли в небесата, за да отнесат колкото може по-скоро краля и кралицата до майка им. Останалите от кралската свита щели да ги последват по суша през Каменен шлем, Вранско гнездо и Грифоново гнездо под командването на сир Джайлс Мориген, лорд-командира на Кралската гвардия.

Голямото укрепление на Баратеон на Бурен край имало само една кула. Висока кръгла кула, издигната от Дъран Божията скръб през Века на героите, за да устоява на яростта на морския бог. На върха на тази кула, само под килията на майстера и гарванарника, Алисан и Джеерис намерили майка си спяща в легло, което воняло на урина, плувнала в пот и измършавяла като старица, освен издутия ѝ корем. Майстер, акушерка и три слугини се грижели за нея, кой от кой по-мрачни. Лорд Рогар седял пред вратата на стаята, пиян и отчаян. Когато кралят настоял да научи защо не е вътре с жена си, лордът на Бурен край изръмжал: