Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 134

Говорели, че е безбожен, защото не почитал Седемте. Много странни божества били почитани в Пентос, но за Драз се знаело, че държал само едно, малък домашен идол, наподобяващ бременна жена, с издути гърди и глава на прилеп. „Тя е единственото божество, което ми трябва“, само това казвал по въпроса. Говорели за него, че е мелез, твърдение, което не можел да отрече, защото всички пентоши са отчасти андали и отчасти валириани, смесени с породата на роби и по-стари народи, отдавна забравени. Най-вече го мразели заради богатството му, което той не си правел труда да крие, дори се перчел с копринените си халати, рубинените си пръстени и позлатения си паланкин.

Това, че лорд Рего Драз бил способен управител на хазната, дори враговете му не можели да отрекат, но предизвикателството да се плаща за довършването на Драконовата яма и преустройството на Кралски чертог напрегнало дори неговите дарби. Само таксите на коприна и подправки не можели да отговорят на нуждите, тъй че лорд Рего с неохота наложил нова повинност: портален налог, изискван от всеки влизащ или напускащ града, събиран от пазачите на градските порти. Наложени били допълнителни такси за коне, мулета, магарета и волове, а най-тежко се облагали фургони и коли. Предвид оживения ежедневен трафик към и от Кралски чертог порталният налог се оказал много доходен, носел повече от достатъчно пари, за да се отговори на нуждата… но на значителна цена за самия Рего Драз, недоволството срещу когото нараснало десетократно.

Дългото лято, обилните реколти и мирът и благоденствието у дома, както и навън, помогнали да се притъпи острието на това недоволство обаче, а към края на годината кралица Алисан поднесла на краля великолепна новина. Нейна милост отново била с дете. Този път, заклела се тя, никакви врагове нямало да се доближат до нея. Вече били съставени и обявени планове за втора кралска обиколка, преди състоянието на кралицата да стане известно. Въпреки че Джеерис веднага решил да остане до съпругата си, докато бебето се роди, Алисан не дала и дума да се изрече. Трябвало да отиде, настояла тя.

И така направил. Идването на новата година видяло краля отново да полита в небето на Вермитор, този път за речните земи. Обиколката му започнала с престой в Харънхъл като гост на новия му лорд, деветгодишния Мегор Тауърс. Оттам той и свитата му продължили към Речен пад, Жълъдов замък, Розова девица, Атранта и Каменна септа. По молба на кралицата лейди Дженис Темпълтън пътувала с краля, за да проведе женски съвети в Речен пад и Каменна септа вместо нея. Алисан останала в Червената цитадела, ръководела заседанията на съвета в отсъствието на краля и давала аудиенции на обшит с мъхеста кожа стол в подножието на Железния трон.

Докато Нейна милост наедрявала с детето, отвъд залива Черна вода до Канала друга жена родила друго дете, чието раждане, макар и по-малко забелязано, щяло след време да се окаже от голяма важност за земите на Вестерос и моретата отвъд него. На остров Дрифтмарк най-големият син на Демън Веларион станал за първи път баща — лейди съпругата му му поднесла едно чаровно здраво момче. Бебето било наречено Корлис на негов прадядо, който служил достойно като лорд-командир на първата Кралска гвардия, но след години народът на Вестерос щял да знае по-добре този нов Корлис като Морската змия.