Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 135

После дошло детето на кралицата. Отнесли я на родилното ложе през седмата луна на 53 г. СЗ и този път родила силно и здраво дете, момиче, което нарекла Денерис. Кралят бил в Каменна септа, когато новината стигнала до него. Яхнал Вермитор и веднага отлетял за Кралски чертог. Макар Джеерис да се надявал за син, който да го наследи на Железния трон, ясно било, че обикнал безумно дъщеря си от първия миг, в който я взел в прегръдката си. Владението също се възрадвало на малката принцеса… навсякъде, освен на Драконов камък.

Ерея Таргариен, дъщерята на Егон Некоронования и сестра му Рена, била на единайсет години и наследничка на Железния трон, откакто се помнела (освен трите дни от раждането на принц Егон до смъртта му). Волево, с дързък език, буйно момиче, Ерея се радвала на вниманието, съпътстващо една предполагаема бъдеща кралица, и не останала доволна, когато разбрала, че е изместена от новородената принцеса.

Майка ѝ, кралица Рена, вероятно е споделяла тези чувства, но си е държала езика и не е изрекла нито дума за това дори пред най-близките си довереници. По това време е имала достатъчно неприятности в собствения си дом, защото настъпил разрив между нея и любимата ѝ Елиса Фарман. Лишена от каквато и да било част от приходите на Светлия остров от брат си лорд Франклин, Елиса помолила Вдовстващата кралица за злато, за да построи нов кораб в корабостроителниците на Дрифтмарк, голям, бърз съд, предназначен да плава по Морето на залеза. Рена ѝ отказала.

„Не бих могла да понеса да ме оставиш“ — казала тя, но лейди Елиса чула само „Не“.

Знаейки историята, можем да погледнем назад и да видим, че всички предзнаменования са били налице, злокобни признаци за предстоящи трудни дни, но дори архимайстерите на Конклава не видели нищо такова в разсъжденията си за изтичащата година. Никой от тях не осъзнал, че предстоящата година щяла да бъде една от най-мрачните в дългото царуване на Джеерис I Таргариен, година толкова белязана от смърт, разделение и бедствие, че майстерите, както и простолюдието, щели да я нарекат Годината на Странника.

Първата смърт през 54 г. СЗ дошла няколко дни след празненствата, белязали настъпването на новата година, когато септон Освик издъхнал в съня си. Бил стар и отпадал в последно време, но при все това кончината хвърлила скръбен покров над двора. Във време, когато кралицата регент, Ръката на краля и Вярата се противопоставили на брака на Джеерис и Алисан, Освик се съгласил да изпълни ритуалите за тях и куражът му не бил забравен. По нареждане на краля останките му били погребани на Драконов камък, където служил толкова дълго и вярно.

Червената цитадела все още била в траур, когато паднал следващият удар, макар че за момента изглеждало повод за радост. Гарван от Бурен край донесъл изумително съобщение: кралица Алиса отново била с дете, на възраст четирийсет и шест години. „Второ чудо“, обявил Великият майстер Бенифер, когато съобщил новината на краля. Септон Барт, който поел задълженията на Освик след смъртта му, бил по-скептичен. Нейна милост така и не се била съвзела напълно след раждането на сина ѝ Боремунд, предупредил той; съмнявал се дали тя все още има достатъчно сила да износи още едно дете. Рогар Баратеон обаче бил въодушевен от перспективата за друг син и не предвиждал никакви трудности. Жена му родила седем деца, настоявал той. Защо не и осмо?