Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 133

За да поправи тези злини, през 52 г. СЗ крал Джеерис оповестил Закона за вдовицата, който утвърждавал правото на най-големия син (или най-голямата дъщеря, където нямало син) да наследи, но изисквал въпросните наследници да поддържат вдовиците в същото състояние, на което са се радвали преди смъртта на съпруга им. Вдовица на лорд, било то втора, трета или по-късна съпруга, не можело повече да бъде прогонвана от замъка, нито лишавана от слуги, облекло и приход. Същият закон обаче също тъй забранявал на мъжете да лишават от наследство децата си от първа съпруга, за да подарят по-късно техните земи, седалище или собственост на по-късна съпруга или на нейните деца.

Строителството било другата грижа на краля през тази година. Продължила работата на Драконовата яма и Джеерис често посещавал обекта, за да види напредъка със собствените си очи. Докато яздел от Високия хълм на Егон към Хълма на Ренис обаче Негова милост забелязал крайно жалкото състояние на града си. Кралски чертог се разраснал твърде бързо, с жилища, дюкяни и бордеи, изникващи като гъби след обилен дъжд. Улиците били тесни, тъмни и мръсни, сградите били толкова близо една до друга, че мъжете можели да прескачат от един прозорец на друг. Сокаците се извивали като пияни змии. Кал, тор и пикня имало навсякъде.

— Де да можех да опразня града, да го съборя и да построя всичко наново — казал кралят на съвета си. След като нямал толкова сила, нито парите, нужни за такова внушително начинание, Джеерис направил каквото могъл. Улиците били разширени, изправени и покрити с калдъръм, където било възможно. Най-окаяните колиби и бордеи били съборени. Отрязан бил голям централен площад и засаден с дървета, с пазари и колонади под тях. От този център плъзнали дълги широки улици, прави като копия: Кралският път, Пътят на боговете, Улицата на Сестрите, път Черна вода (или Калния път, както скоро щяло да го нарече простолюдието). Нищо от това не можело да бъде постигнато за една нощ; работата щяла да продължи години, дори десетилетия, но започнала през 52 г. СЗ по заповед на краля.

Цената за преустройството на града не била несъществена и още повече напрегнала хазната на Короната. Тези трудности се обострили от нарастващата непопулярност на Лорда на въздуха Рего Драз. Много скоро пентошкият управител на хазната станал толкова омразен, колкото и предшественикът му, макар и по различни причини. За него говорели, че е корумпиран, че взимал от златото на краля, за да тъпче собствената си кесия, обвинение, към което лорд Рего се отнесъл с насмешка:

— Защо трябва да крада от краля? Аз съм дваж по-богат от него.