Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 132

— Вземи ме с теб — казвала принцеса Ерея в такива случаи, а Елиса Фарман се засмивала.

Драконов камък все пак имал едно нещо, което липсвало на Кралски чертог: дракони. В голямата цитадела под сянката на Драконовата планина с всеки лунен кръг се раждали още дракони, или така поне изглеждало. Всички яйца, снесени от Сънеплам на Светлия остров, се излюпили веднага щом се озовали на Драконов камък и Рена Таргариен се погрижила дъщеря ѝ да се запознае с тях.

— Избери си един и го направи свой — подканяла кралицата принцесата, — и един ден ще летиш.

Имало и по-стари дракони в дворовете, а извън стените диви дракони, избягали от замъка, си направили леговища в скрити пещери от другата страна на планината. Принцеса Ерея познавала Вермитор и Среброкрил, докато била в двора, но никога не ѝ позволявали да се доближава твърде много до тях. Тук тя можела да навестява драконите толкова често, колкото си поиска; новоизлюпените, малките дрейки, майка им Сънеплам… и най-големите от всички, Балерион и Вхагар, огромни, древни и дремещи, но все пак вдъхващи ужас, когато се разбудят, размърдат и разперят криле.

В Червената цитадела Ерея обичала своя кон, хрътките си и приятелите си. На Драконов камък драконите станали нейните приятели… нейните единствени приятели, освен Елиса Фарман… и тя започнала да отброява дните, докато щяла да може да яхне един и да отлети далече, далече.

Крал Джеерис най-сетне направил обиколката си през Долината на Арин през 52 г. СЗ, като навестил Града на гларуса, Писан камък, Редфорт, замък Дългия лък, Дома на сърцето и Лунните порти, преди да отлети на Вермитор от Великанско копие за Орлово гнездо, както направила Висения по време на Завоеванието. Кралица Алисан го придружавала в част от пътуванията му, но не всички: все още не била възстановила напълно силите си след раждането и последвалата скръб. Все пак, благодарение на доброто ѝ съдействие, бил уговорен годежът на лейди Пруденс Селтигар с лорд Графтън от Града на гларуса. Нейна милост също тъй провела женски събирания в Града на гларуса и при Лунните порти; това, което чула и научила, щяло да промени законите на Седемте кралства.

Някои хора днес често говорят за „Законите на кралица Алисан“, но това название е неправилно и неточно. Нейна милост не е имала власт да налага закони, да издава декрети, да прави прокламации или да издава присъди. Грешка е да говорим за нея както бихме говорили за кралиците на Завоевателя Ренис и Висения. Младата кралица обаче упражнявала огромно влияние върху крал Джеерис и когато говорела, той слушал… както направил след завръщането им от Долината на Арин.

Това, което осъзнала Алисан на женските дворцови заседания, било тежкото положение на вдовиците в Седемте кралства. Особено в мирно време не било необичайно мъж да надживее съпругата от младостта си, защото младите мъже най-често гинат на бойното поле, а младите жени на родилното ложе. Било то от знатно потекло или простосмъртни, мъжете, останали опечалени по този начин, след това често си взимали втори жени, чието присъствие в домакинството се посрещало с негодувание от децата на първата съпруга. Там, където не съществували връзки на обич, при смъртта на съпруга наследниците можели и прогонвали вдовицата от дома, докарвайки я до крайна бедност; в случая с лордове наследниците можели просто да лишат вдовицата от всякакви привилегии, доходи и слуги и да я сведат до положението на не повече от храненица.