Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 131

— Не мога отново да понеса това — казала на съпруга си. — Би ми разкъсало сърцето.

Но детето, дошло рано на следващата година, щяло да се окаже силно и здраво, едро червенобузесто момче, родено с пухкава катраненочерна коса и „рев, който можел да се чуе от Дорн до Вала“. Лорд Рогар, който отдавна бил изоставил всякаква надежда да има деца от Алиса, нарекъл сина си Боремунд.

Боговете дали както радост, така и скръб. Много преди майката да стигне до срока си, кралица Алисан също родила син, момче, наречено Егон, в чест както на Завоевателя, тъй и на нейния изгубен и много оплакван брат, некоронования принц. Цялото владение се радвало, и най-вече Джеерис. Но младият принц дошъл твърде рано. Малък и крехък, той умрял три дни след раждането. Толкова безутешна била кралица Алисан, че майстерите се уплашили и за нейния живот. До края на живота си тя обвинявала за смъртта на сина си жените, които я нападнали при Девиче езеро. Ако я били оставили да се окъпе в целебните води на Езерото на Джонквил, казвала, принц Егон щял да живее.

Недоволство натежало и над Драконов камък, където Рена Таргариен установила собствения си малък двор. Както и с Джеерис преди нея, съседни лордове започнали да я търсят, но Кралицата в Изтока не била като брат си. Много от посетителите ѝ били посрещани хладно, други били връщани без аудиенция.

Събирането на Рена с дъщеря ѝ Ерея също не тръгнало добре. Принцесата нямала спомен за майка си, а кралицата не познавала детето си, нито изпитвала някаква обич към децата на други. Ерея била обикнала възбудата в Червената цитадела, с лордове, дами и идващите и заминаващи пратеници от чудати далечни страни, с рицарите, трениращи в дворовете всяка сутрин, певците, пантомимистите и шутовете, лудуващи нощем, и целия шум и многоцветие на Кралски чертог извън стените. Обикнала също тъй вниманието, с което била обсипвана като наследничка на Железния трон. Велики лордове, галантни рицари, слугини, перачки и ратайчета от конюшните я възхвалявали, обичали я и се надпреварвали да спечелят благосклонността ѝ; и тя била водачката на глутница малки момичета, от знатен род, както и простосмъртни, които тероризирали замъка.

Всичко това ѝ било отнето, когато майка ѝ я отвела на Драконов камък противно на желанията ѝ. В сравнение с Кралски чертог островът бил скучно място, задрямало и тихо. Нямало момичета на нейната възраст в замъка и на Ерея не ѝ позволявали да общува с дъщерите на рибарите в селото под стените. Майка ѝ била отчуждена към нея, ту строга, ту плаха, много отдадена на размисъл, а жените от обкръжението ѝ като че ли не проявявали особен интерес към Ерея. От всички тях единствената, към която принцесата изпитвала топло чувство, била Елиса Фарман от Светлия остров, която ѝ разправяла истории за приключенията си и обещала да я научи как да плава. Лейди Елиса обаче не била по-щастлива на Драконов камък, отколкото самата Ерея: липсвали ѝ широките простори на западното море и често говорела за връщане при тях.