Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 130

За щастие нападателките не били воини и не взели предвид куража на спътничките на кралицата. Голи и уязвими, Мъдрите жени не се поколебали, а застанали между нападателките и своята господарка. Септа Едит била посечена през лицето, Пруденс Селтигар промушена в рамото, а Розамунд Бол прободена с кама в корема и след три дни починала от раната, но нито едно от убийствените оръжия не докоснало кралицата. Виковете и писъците довели защитниците на Алисан на бегом, защото сир Джофри Догет и сир Джайлс Мориген пазели на входа на банята, без и да помислят, че опасността дебне вътре.

Кралските гвардейци бързо се справили с нападателките, като убили двете на място, а третата запазили жива за разпит. Пред инквизиторите тя разкрила, че други шест от ордена им помогнали да замислят нападението, макар и да нямали куража да извадят оръжие. Лорд Мутън обесил виновните и можело да обеси и невинните също тъй, ако не била намесата на кралица Алисан.

Джеерис се разгневил. Визитата им в Долината била отложена; наместо това се върнали на безопасно в Твърдината на Мегор. Кралица Алисан щяла да остане вътре, докато детето ѝ се роди, но преживяното я разтърсило и я накарало да се замисли.

— Имам нужда от свой личен защитник — казала тя на Негова милост. — Твоите седем са верни и доблестни мъже, но са мъже, а има места, където мъже не може да ходят.

Кралят, разбира се, се съгласил. Същата нощ за Дъскъндейл отлетял гарван, със заповед новият лорд Дарклин да изпрати в двора своята незаконна сестра, Джонквил Дарки, която възбудила простолюдието през Войната за Белите плащове като загадъчния рицар, известен като Змията в алено. Все още в алено, тя пристигнала в Кралски чертог няколко дни по-късно и с радост приела назначението си като личен заклет щит на кралицата. След време щяла да стане известна из владението като Алената сянка, толкова плътно пазела господарката си.

Скоро след като Джеерис и Алисан се върнали от Девиче езеро и кралицата се задържала в спалнята си, от Бурен край дошла крайно удивителна и неочаквана новина. Кралица Алиса била с дете. На четирийсет и четири годишна възраст, за Вдовстващата кралица се смятало, че отдавна е прехвърлила годините за раждане, тъй че бременността ѝ била приета като чудо. В Староград Върховният септон обявил, че било благословия от боговете, „дар от Майката Горе към майка, която е изстрадала много и храбро“.

Наред с радостта имало и загриженост. Алиса не била толкова силна като някога: времето ѝ като кралица регент взело своята дан, а вторият ѝ брак не ѝ донесъл щастието, за което се надявала преди години. Перспективата за дете обаче стоплила сърцето на лорд Рогар и той зарязал гнева и се разкаял за предишната си невярност, за да остане до съпругата си. Самата Алиса била уплашена, спомняйки си за последното бебе, което родила на крал Енис, момиченцето Вела, което умряло в люлката.