Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 129

Джеерис решил да прави нещата другояче. Не повече от сто души щели да го придружават на всеки обход: двайсет рицари, останалото войници и слуги.

— Не ми трябва да се обграждам с мечове, след като яздя Вермитор — казал той.

По-малкият брой също така му давал възможност да посети по-дребни лордове, чиито замъци никога не били достатъчно големи, за да приютят Егон. Намерението му било да види и да бъде видян на повече места, но да отсяда на всяко за по-кратко, тъй че никога да не се оказва нежелан гост.

Първият кралски обход трябвало да е скромен — щял да започне със земите на Короната северно от Кралски чертог и да продължи само до Долината на Арин. Джеерис поискал Алисан да е с него, но тъй като Нейна милост била с дете, бил притеснен да не би пътуванията им да са твърде натоварващи. Започнали със Стоукуорт и Росби, след това продължили на север покрай брега на Дъскъндейл. Там, докато кралят разглеждал корабостроителниците на лорд Дарклин и се наслаждавал на следобеден риболов, кралицата провела първото си дворцово заседание на жените, което щяло да стане важна част от всеки бъдещ кралски обход. Само жени и момичета били добре дошли на тези аудиенции; знатни или простосмъртни, те били окуражавани да говорят и да споделят своите страхове, грижи и надежди с младата кралица.

Пътуването продължило без произшествия, докато кралят и кралицата стигнали до Девиче езеро, където щели да гостуват на лорд и лейди Мутън за две седмици, преди да отплават през Рачешкия залив до Викенден, Града на гларуса и Долината. Градът Девиче езеро бил много прочут със сладководното си езеро, където според легендата Флориан Глупака за първи път зърнал Джонквил да се къпе, през Героичния век. Като хиляди други жени преди нея, кралица Алисан пожелала да се изкъпе в езерото на Джонквил, за чиито води разправяли, че имали удивителни лечебни свойства. Владетелите на Девиче езеро били издигнали голяма каменна баня около езерцето преди много столетия и я предали на орден святи сестри. Мъже не се допускали в баните, тъй че когато кралицата се потопила в свещените води, я придружавали само придворни дами, слугини и септи (Едит и Лира, които служели редом до септа Юзабел като послушнички, наскоро били положили клетвите си да станат септи, посветени във Вярата и предани на кралицата).

Добротата на малката кралица, мълчанието на Звездната септа и проповедите на Седмината оратори били спечелили повечето Вярващи за Джеерис и неговата Алисан… но винаги има някои, които няма да се трогнат, и между сестрите, които се грижели за езерото на Джонквил, имало три такива жени, чиито сърца били вкоравени от омраза. Казвали си една на друга, че свещените им води щели да бъдат омърсени завинаги, ако се позволи на кралицата да се окъпе в тях, докато носи „изчадието“ на краля в корема си. Кралица Алисан тъкмо смъкнала дрехите си, когато те се нахвърлили върху нея с ками, които били скрили под халатите си.