Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 128

Кралица Алисан обаче си спомняла с обич за краткотрайния блясък на двора на баща ѝ и си поставила за цел да накара Червената цитадела да блесне както никога преди, купувайки стенни пана и килими от Свободните градове и поръчвайки стенописи, статуи и мозайки, за да разкрасят залите и покоите на замъка. По нейна заповед мъже от Градската стража претършували Квартала на бълхите, докато намерят Том Дрънкалото, чиито насмешливи песни веселили и крал, и простолюдие през Войната за Белите плащове. Алисан го направила дворцов певец, първия от многото, които щели да държат този пост през следващите десетилетия. Довела арфистка от Староград, трупа пантомимисти от Браавос, танцьори от Лис и дала на Червената цитадела първия ѝ шут, дебелак, наречен Добрата стопанка, който се обличал като жена и никога не го виждали без дървените му „деца“ — две хитроумно изваяни кукли, които казвали скверни, стъписващи неща.

Всичко това радвало крал Джеерис, но нищо не го зарадвало и наполовина толкова много, колкото дара, който кралица Алисан му поднесла няколко месеца по-късно, когато му казала, че е с дете.

Раждане, смърт и измяна

(Крал Джеерис I)

Джеерис I Таргариен щял да се окаже един от най-неуморните крале, седели някога на Железния трон. Прочути са думите на Егон Завоевателя, че простолюдието има нужда да вижда своите крале и кралици от време на време, за да може да изложи скърбите и оплакванията си пред тях.

— Възнамерявам да ме видят — заявил Джеерис, когато оповестил първата си кралска обиколка в края на 51 г. СЗ. Много още такива имало през следващите десетилетия. През дългото си управление Джеерис щял да прекарва повече дни и нощи, гостувайки на един или друг лорд или давайки аудиенция в някое пазарно градче или село, отколкото на Драконов камък в Червената цитадела взети заедно. И най-често Алисан била с него, сребристият ѝ дракон се реел до неговия огромен звяр от лъскав бронз.

Егон Завоевателя имал навика да взима до хиляда рицари, войници, коняри, готвачи и други слуги със себе си по пътя. Макар и несъмнено величествена гледка, такива процесии създавали много затруднения за лордовете, удостоени с кралски визити. Толкова много хора било трудно да се подслонят и нахранят, а ако кралят пожелаел да излезе на лов, околните гори щели да бъдат опустошени. Дори най-богатият лорд често се оказвал обеднял след като кралят си тръгне: виното в избите му изпито до капка, килерите му опразнени и половината слугини с копелета в коремите.