Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 127

— Всички са топли в началото — казала тя на брат си, когато се срещнала с него след сватбата му, — но това не трае дълго. Или съм нежелана, или прекалено желана. Мърморят за цената на оставането ми с хората ми, но това, което ги възбужда, е Сънеплам. Някои се страхуват от нея, повечето я искат — и тъкмо те най-много ме притесняват. Копнеят за свои дракони. Това няма да им го дам, но къде да ида?

— Тук — предложил кралят. — Върни се в двора.

— И да живея вечно в сянката ти? Имам нужда от свое седалище. Място, където никой лорд не може да ме заплаши, да ме прогони или да притесни тези, които са под моя закрила. Имам нужда от земи, хора, замък.

— Можем да ти намерим земи — казал кралят. — Да ти построим замък.

— Всички земи са взети, всички замъци са заети — отвърнала Рена, — но има един, на който имам право… повече от теб, братко. Аз съм кръвта на дракона. Искам седалището на баща ми, мястото, където съм родена. Искам Драконов камък.

На това крал Джеерис нямал отговор, обещал само да внесе темата за обсъждане. Съветът му, когато въпросът бил поставен пред него, бил единен в несъгласието си да се отстъпи седалището на дома Таргариен на овдовялата кралица, но никой нямал по-добро решение, което да предложи.

След като обмислил въпроса, Негова милост отново се срещнал със сестра си.

— Ще ти даря Драконов камък като твое седалище — казал ѝ, — защото няма друго място по-подобаващо за кръвта на дракона. Но ще владееш острова и замъка като мой дар, а не по право. Нашият дядо направи седем кралства в едно с огън и кръв, не мога и няма да ги направя две, като отрежа отделно кралство за теб. Ти си кралица по благоволение, но аз съм крал и властта ми се простира от Староград до Вала… и на Драконов камък също така. Единодушни ли сме по това, сестро?

— Толкова ли си несигурен на този железен стол, че трябва на всяка цена да накараш собствената ти кръв да ти сгъне коляно, братко? — отвърнала му рязко Рена. — Така да бъде. Дай ми Драконов камък и още едно нещо, и няма повече да те притеснявам.

— Още едно нещо? — попитал Джеерис.

— Ерея. Искам да ми се върне дъщеря ми.

— Готово — казал кралят… може би твърде прибързано, защото трябва да припомним, че Ерея Таргариен, момиче на осем, била собствената му призната наследничка, предполагаем наследник на Железния трон. Последствията от това решение нямало да бъдат разбрани през следващите години обаче. Засега приключило и Кралицата в Запада с един удар станала Кралицата в Изтока.

Годината продължила без повече кризи или изпитания, след като Джеерис и Алисан се заели да управляват. И да били стъписани някои членове на малкия съвет, когато кралицата започнала да присъства на заседанията им, изказвали възраженията си само един другиму… а скоро и това престанало, защото младата кралица се оказала мъдра, начетена и умна, добре дошъл глас във всяко обсъждане.

Алисан Таргариен имала щастливи спомени от детството си преди чичо ѝ Мегор да заграби короната. При царуването на баща ѝ, Енис, майка ѝ, кралица Алиса, превърнала кралския двор във великолепно място, изпълнено с песни, зрелища и красота. Музиканти, пантомимисти и бардове се надпреварвали за нейната благосклонност и тази на краля. Вина от Арбор се леели като вода на пировете им, залите и дворовете на Драконов камък кънтели от смях и дворцовите дами сияели, обсипани с перли и диаманти. Дворът на Мегор бил мрачно, тъмно място, а регентството не предложило голяма промяна, защото спомените за времето на крал Енис били болезнени за вдовицата му, докато лорд Рогар бил с войнствен нрав и веднъж заявил, че пантомимистите са по-безполезни и от маймуните, защото „и едните, и другите подскачат, премятат се, лудуват и врещят, но ако човек е достатъчно гладен, може да изяде и маймуна“.