Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 125
Джордж Мартин
Заради всички тези причини Джеерис вярвал, че владението ще приеме брака му… но не бил човек, който да се доверява на шанса.
— Думите са вятър — казал той на съвета си, — но вятърът може да разпали пожар. Баща ми и чичо ми се бореха с думите със стомана и пламък. Ние ще се борим с думите с думи и ще потушаваме пожарите преди да започнат. — И като казал това, Негова милост изпратил не рицари и войска, а проповедници. — Разказвайте на всеки, когото срещнете, за добротата на Алисан, за милия ѝ и милостив нрав, и за обичта ѝ към всички хора на кралството ни, велики и дребни — възложил им кралят.
Седмина тръгнали по негова повеля: трима мъже и четири жени. Наместо с мечове и брадви били въоръжени със своя ум, своя кураж и своя език. Много истории щели да се разправят за техните странствания и преживелиците им щели да станат легенди (които се разраствали с времето, както става с легендите). Само една личност от тези оратори била позната на простите хора на кралството, когато потеглили; не коя да е, а самата кралица Елинор, Черната невяста, която намерила Мегор мъртъв на Железния трон. Облечена в царствените си одежди, които ставали все по-опърпани и дрипави от ден на ден, Елинор от дома Костейн щяла да пропътува Предела и да носи красноречиво свидетелство за злината на покойния ѝ крал и добротата на неговите наследници. В по-късни години, след като се отказала от всякакви претенции за знатно потекло, тя щяла да стане слуга на Вярата, да се издигне и да стане Майка Елинор в големия метох в Ланиспорт.
Имената на другите шестима, които тръгнали да говорят за Джеерис, щели с времето да станат почти толкова прочути, колкото името на кралицата. Двама били млади септони: хитроумният септон Балдрик и ученият септон Роло; третият бил пламенният стар септон Алфин, който бил изгубил краката си преди години и го носели навсякъде в носилка. Жените, които избрал младият крал, били не по-малко необикновени. Септа Юзабел била спечелена от кралица Алисан, докато служела при нея на Драконов камък. Дребничката септа Виоланте била прочута с уменията си като лечителка. Навсякъде, където отидела, казват, правела чудеса. От Долината дошла Майка Марис, обучавала поколения осиротели момичета в метох на един остров в залива на Града на гларуса.
В пътуванията си из цялото кралство Седемте оратори говорели за кралица Алисан, за нейната благочестивост, за щедростта ѝ и любовта ѝ към краля, нейния брат… но за онези септони, просещи братя и набожни рицари и лордове, които ги предизвиквали, цитирайки пасажи от „Седемлъчата звезда“ или проповеди на предишни Върховни септони, имали готов отговор, който лично Джеерис изобретил в Кралски чертог с вещата помощ на септон Освик и (особено) на септон Барт. В по-късни времена Цитаделата, както и Звездната септа, щели да го нарекат Доктрината на ексцепционизма.
Основният ѝ принцип бил прост. Вярата в Седемте се породила в хълмовете на Стар Андалос и се прехвърлила през Тясното море с андалите. Законите на Седемте, изложени в свещения текст и разяснявани от септите и септоните, подчинени на Отеца на Верните, постановявали, че брат не може да ляга със сестра, нито баща с дъщеря, нито майка със син, че плодовете на такива съюзи са изчадия, омразни в очите на боговете. Всичко това ексцепционистите потвърждавали, но със следната уговорка:
