Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 116

Вместо пред едно изплашено момиче хората на Баратеон се оказали изправени срещу трийсет въоръжени септони под командата на стюарда, Каспър Строу. Когато сир Орин размахал меч, Строу кротко го уведомил, че четирийсет рицари на лорд Хайтауър идват насам (лъжа, както се оказало), при което Баратеоните се предали. Подложен на разпит, сир Орин признал целия заговор: трябвало да достави момичето в Бурен край, където лорд Рогар замислял да я принуди да признае, че тя е истинската принцеса Ерея, а не Рела. След това смятал да я обяви за кралица.

Отецът на Верните, човек толкова кротък, колкото и със слаба воля, чул изповедта на Орин Баратеон и му простил. Това не попречило на лорд Хайтауър, след като го уведомили, да хвърли пленените Баратеони в тъмница и да изпрати пълно изложение за случилото се както до Червената цитадела, така и до Драконов камък. Донел Хайтауър, който с основание бил наречен Донел Мудния заради неохотата му да излезе на полето срещу септон Месечината и неговите привърженици, изглежда, не се побоял да оскърби Бурен край, като затвори брата на самия лорд Рогар.

— Нека дойде и се опита да го измъкне на свобода — казал той, когато майстерът му се притеснил как може да реагира Ръката. — Собствената му жена му взе ръката и му отряза топките, а много скоро кралят ще има главата му.

В другия край на Вестерос Рогар Баратеон кипнал и се разярил, когато научил за провала и пленяването на брат си… но не призовал знамената си, както се опасявали мнозина. Наместо това изпаднал в отчаяние.

— С мен е свършено — казал той мрачно на майстера си. — За мен е Валът, ако боговете са добри. Ако не, момчето ще вземе главата ми и ще я подари на майка си.

След като нямал деца от нито една от жените си, заповядал на майстера си да напише завещание и изповед, в която оправдал братята си Борис, Гарон и Ронал: казал, че не са имали каквото и да е съучастие в прегрешението му, помолил за милост за своя най-млад брат, Орин, и обявил сир Борис за наследник на Бурен край.

— Всичко, което сторих, и всичко, което опитах, беше за доброто на владението и Железния трон — завършил той.

Негово благородие нямало да чака дълго, за да узнае съдбата си. Регентството било почти към края си. След като и бившата Ръка, и кралицата регент били свалени от власт, лорд Демън Веларион и останалите членове на съвета на кралицата управлявали владението както могли, „говорейки малко и вършейки още по-малко“, по думите на Великия майстер Бенифер.