Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 117

На двайсетия ден от деветата луна на 50 г. СЗ Джеерис Таргариен навършил шестнайсет и станал пълнолетен мъж. Според законите на Седемте кралства вече бил достатъчно възрастен, за да управлява сам, без повече нужда от регент. Из целите Седем кралства лордове и простолюдие очаквали да видят що за крал ще се окаже.

Време на изпитание

Възстановеното владение

Крал Джеерис I Таргариен се завърнал в Кралски чертог сам, на крилете на своя дракон Вермитор. Петима рицари от Кралската му гвардия дошли преди него, три дни по-рано, за да се уверят, че всичко е в готовност за пристигането на краля. Кралица Алисан не го придружила. Предвид несигурността, обкръжаваща брака им, и напрегнатите отношения на краля с майка му, кралица Алиса, и лордовете от съвета, се сметнало за благоразумно тя да остане в Драконов камък за известно време, с нейните Мъдри жени и останалите от Кралската гвардия.

Денят не бил знаменателен, съобщава ни Великият майстер Бенифер. Небето било сиво и половината сутрин валял постоянен дъжд. Бенифер и останалите от съвета чакали идването на краля във вътрешния двор на Червената цитадела, загърнати в наметала и с вдигнати качулки срещу дъжда. Из замъка рицари, скуайъри, коняри и перачки, и десетки други служители ходели по ежедневните си работи, като се спирали от време на време да погледнат към небето. А когато най-сетне се чул плясъкът на криле и един пазач на западната стена зърнал в далечината бронзовите люспи на Вермитор, последвал възторжен вик, който се усилвал и усилвал, затъркалял се извън стените на Червената цитадела, надолу по Високия хълм на Егон, през града и из цялата околност.

Джеерис не кацнал веднага. Два пъти завил над града, всеки път по-ниско отпреди, давайки възможност на всеки мъж, момче и босонога слугиня в Кралски чертог да махне с ръка и да извика с възхита. Чак тогава спуснал Вермитор в двора пред Твърдината на Мегор, където чакали лордовете.

„Беше се променил, откакто го видях за последен път — записва Бенифер. — Младока, отлетял към Драконов камък, го нямаше, а на негово място имаше пораснал мъж. Беше с над педя по-висок отпреди и гърдите и мишците му бяха заякнали. Косата му падаше свободно по раменете и фин златист мъх покриваше страните и брадичката му там, където преди беше гладко. Пренебрегнал всякакви кралски одежди, носеше кожи с петна сол по тях, облекло удобно за лов или езда, само с един кожен жакет с метални шипове, който да го предпазва. Но на оръжейния си колан носеше Блекфайър — меча на дядо му, меча на крале. Дори и прибрано в ножницата, оръжието не можеше да се сбърка с никое друго. Тръпка на страх ме прониза, когато видях онзи меч. «Има ли предупреждение тук?», зачудих се, щом драконът кацна на земята и между зъбите му блъвна дим. Бях избягал до Пентос, когато Мегор умря, уплашен каква ли съдба ме очаква при неговите наследници, и за миг стоях там в мокрото и се чудех дали не съм бил глупак да се върна.“