Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 114

— Ума ли си загубихте? — попитал лорд Веларион.

Лорд Корбрей, командир на Градската стража, поклатил глава и рекъл:

— Моите мъже никога няма да подкрепят това.

Майстер Бенифер се спогледал с Прентис Тъли, управителя на законите. Лорд Тъли казал:

— Смятате ли да вземете Железния трон за себе си, тогава?

Това лорд Рогар отрекъл пламенно.

— Никога. За узурпатор ли ме взимате? Искам само това, което е най-доброто за Седемте кралства. Не е нужно Джеерис да пострада. Можем да го пратим в Староград, в Цитаделата. Той е книжно момче, една майстерска верига ще му подхожда.

— Тогава кой ще седне на Железния трон? — попитал лорд Селтигар.

— Принцеса Ерея — отвърнал веднага лорд Рогар. — В нея има огън, докато у Джеерис го няма. Млада е, но аз мога да продължа като Ръката ѝ, да я оформя, да я насочвам, да я науча на всичко, което трябва да знае. Има по-силното основание за претендент, майка ѝ и баща ѝ бяха първата и вторият родени, Джеерис беше четвърти. — Тогава юмрукът му се стоварил по масата, съобщава ни Бенифер. — Майка ѝ ще я подкрепи. Кралица Рена. И Рена има дракон.

Великият майстер Бенифер е записал какво последвало. „Настъпи тишина, макар че едни и същи думи бяха на устните на всички ни: «Джеерис и Алисан също имат дракони». Карл Корбрей се беше сражавал в Битката под Окото на боговете, видял беше ужасната гледка как дракон се бие с дракон. Колкото до останалите от нас, думите на Ръката събудиха образи за Стара Валирия преди Ориста, когато господар на дракони се сразил с господар на дракони за превъзходство. Беше ужасно видение.“

Кралица Алиса била тази, която развалила магията, през сълзи.

— Аз съм кралицата регент — припомнила им тя. — Докато моят син навърши пълнолетие, всички вие служите по мое благоволение. Включително Ръката на краля. — Бенифер ни казва, че когато се обърнала към лорд съпруга си, очите ѝ изглеждали твърди като обсидиан. — Вашата служба повече не ме удовлетворява, лорд Рогар. Напуснете ни и се върнете в Бурен край, и не е нужно изобщо да говорим повече за измяната ви.

Рогар Баратеон я погледнал невярващо.

— Жено. Мислиш, че можеш да отстраниш мен? Не. — Изсмял се. — Не.

Точно тогава лорд Корбрей се вдигнал на крака и извадил меча си, оръжието от валирианска стомана, наречено Сиротната дама.

— Да — казал той и положил меча на масата, с върха му към лорд Рогар.

Тогава и едва тогава негово благородие осъзнал, че е прекалил, че стои сам срещу всички в залата. Или поне така ни съобщава Бенифер.

Негово благородие не казал нито дума повече. Пребледнял, той се изправил и свалил златната брошка, която кралица Алиса му била дала като знак за службата му, и ѝ я хвърлил презрително, след което излязъл от залата. Напуснал Кралски чертог същата нощ, като прехвърлил потока Черна вода с брат си Орин. Там се задържал за шест дни, докато брат му Ронал събере техните рицари и войници за похода към дома.

Легендата ни казва, че лорд Рогар изчакал идването им в същия хан до салджийския кей, където той, или неговият брат Борис, се срещнал с Кориан Вайлд. Когато братята Баратеон и войниците им най-сетне се отправили за Бурен край, едва ли били и наполовина толкова мъже, колкото дошлите с тях две години по-рано, за да съборят Мегор. Останалите, изглежда, предпочели тесните улички и хановете, и изкушенията на големия град пред дивите гори, зелените хълмове и покритите с мъх къщи на бурните земи.