Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 118

Младият крал — вече не момче — скоро разсеял страха на своя Велик майстер. След като се хлъзнал изящно от гърба на Вермитор, той се усмихнал. „Беше все едно слънцето е пробило през облаците“, съобщава лорд Тъли. Лордовете се поклонили пред него, неколцина се смъкнали на колене. Из целия град закънтели празнично камбани. Джеерис смъкнал ръкавиците си, пъхнал ги зад колана си и казал:

— Милорди. Имаме работа да вършим.

Едно светило не присъствало в двора, за да поздрави краля: майка му, кралица Алиса. На Джеерис се паднало да я подири в Твърдината на Мегор, където се била уединила. Какво са си казали майка и син, когато се озовали лице в лице за първи път след противопоставянето на Драконов камък, никой не може да каже, но ни се съобщава, че лицето на кралицата било червено и подпухнало, когато се появила скоро след това под ръка с краля. Вдовстващата кралица, вече не регент, присъствала на пира за добре дошъл същата вечер, и на многобройни други дворцови функции в дните след това, но никога на заседанията на съвета. „Нейна милост продължи да изпълнява своя дълг към владението и своя син — написал Великият майстер Бенифер, — но нямаше радост у нея.“

Младият крал започнал владичеството си, като преустроил съвета, задържал някои и заменил други, оказали се неподходящи за задачите им. Утвърдил назначаването от майка му на лорд Демън Веларион като Ръка на краля и задържал лорд Корбрей като Командир на Градската стража. На лорд Тъли била изказана благодарност за службата му, той се събрал със съпругата си, лейди Лусинда, и се върнали в дома си в Речен пад. За негов заместник като управител на законите Джеерис назначил Албин Масей, лорд на Стоунденс, който бил един от първите, потърсили го на Драконов камък. Масей изковавал майстерска верига в Цитаделата едва преди три години, когато треска отнела живота на двамата му по-големи братя и на лорд баща му. Изкривен гръбнак го осъдил да ходи накуцвайки, но е прочут с думите си „Не куцам, когато чета, нито когато пиша“. За лорд-адмирал и управител на корабите Негова милост се обърнал към Манфрид Редвин, лорд на Арбор, който дошъл в кралския двор с младите си синове Робърт, Рикард и Риам, и тримата скуайъри. Това белязало първия път, когато адмиралтейството преминало под управлението на човек не от дома Веларион.

Цял Кралски чертог се възрадвал, когато било обявено, че Джеерис също тъй е освободил Едуел Селтигар като управител на хазната. Казват, че кралят поговорил с него кротко и дори го похвалил за вярната служба на дъщерите му на кралица Алисан на Драконов камък, като стигнал дотам, че да ги нарече „две съкровища“. Дъщерите щели да останат с кралицата след това, но самият лорд Селтигар веднага напуснал за острова Птичи нокът. А с него си заминали и данъците и налозите, като всички били зачеркнати с кралски декрет три дни след началото на управлението на краля.

Да се намери подходящ човек, който да заеме мястото на лорд Едуел като управител на хазната, се оказало не лесна задача. Неколцина от съветниците подканяли крал Джеерис да назначи Лиман Ланистър, под предлог, че бил най-богатият лорд във Вестерос, но Джеерис не бил склонен.