Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 115

— Никога не съм губил толкова много хора в битка, колкото от бардаците и пивниците на Кралски чертог — щял да каже с горчивина лорд Рогар.

Една от тези, които загубил, била Ерея Таргариен. В нощта на отстраняването на лорд Рогар сир Ронал Баратеон и десетина от мъжете му силом нахлули в покоите ѝ в Червената цитадела с намерението да я вземат с тях… но открили, че кралица Алиса ги била изпреварила. Момичето вече го нямало и слугите не знаели къде е. По-късно щяло да се научи, че лорд Корбрей я махнал, по заповед на кралицата регент. Облечена в дрипите на момиче от простолюдието, от най-низшето съсловие, със сребристозлатната ѝ коса боядисана в кално кафяво, принцеса Ерея щяла да прекара остатъка от регентството работейки в една конюшня близо до Кралската порта. Била осемгодишна и обичала коне; години по-късно щяла да каже, че това било най-щастливото време в живота ѝ.

За жалост малко щастие щяло да има за кралица Алиса в следващите години. Отстраняването на съпруга ѝ като Ръката на краля унищожило всякаква обич, която лорд Рогар може да е изпитвал към нея; от този ден насетне бракът им бил порутен замък, празна коруба, обитавана от призраци. „Алиса Веларион бе преживяла смъртта на своя съпруг и на двамата си най-големи синове, на дъщеря, издъхнала в люлката, години на ужас под диктата на Мегор Жестокия и разрив с останалите си деца, но не можа да преживее това — щял да напише септон Барт, гледайки назад в живота ѝ. — Това я разби.“

Съвременни сведения от Великия майстер Бенифер го потвърждават. След като лорд Рогар си заминал, кралица Алиса назначила своя брат Демън Веларион за Ръка на краля, изпратила гарван до Драконов камък да съобщи на сина си Джеерис част (но не всичко) от случилото се, а след това се оттеглила в покоите си в Твърдината на Мегор. През остатъка от регентството си оставила управлението на Седемте кралства на лорд Демън и повече не взела участие в публичния живот.

Би било приятно да съобщим, че Рогар Баратеон, след като се върнал в Бурен край, е размислил над погрешното си поведение, разкаял се е за грешките си и се е смирил. За жалост не такъв бил нравът на негово благородие. Бил човек, който не е знаел как да отстъпва. Вкусът на поражението бил горчив като жлъчка в гърлото му. Във война, често се хвалел той, никога нямало да остави брадвата си, докато животът оставал в тялото му… а този въпрос с брака на краля станал като война за него, война, която бил решен да спечели. Оставала му една последна глупост и той не я избегнал.

И станало така, че в Староград, в метоха, прикрепен към Звездната септа, сир Орин Баратеон внезапно се появил с дванайсетима войници и писмо, носещо печата на лорд Рогар, с настояване послушницата Рела Таргариен да им бъде предадена веднага. Попитан защо, сир Орин щял да каже само, че лорд Рогар имал спешна нужда от момичето в Бурен край. Ходът като нищо щял да се окаже успешен, но септа Каролин, която била на вратата на метоха в онзи ден, имала стоманен характер и подозрителен нрав. Докато успокоявала сир Орин под претекст, че праща да доведат момичето, вместо това повикала Върховния септон. Негова висша святост (може би за щастие и на детето, и на владението) бил заспал, но неговият стюард (бивш рицар, бивш капитан в Синовете на Воина, докато не били разформировани) бил буден и нащрек.