Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 113
Джордж Мартин
Когато вестта за бягството ѝ с откраднатите бижута и откраднатия съпруг стигнала до ушите на лорд Рогар в Червената цитадела, станало очевидно, че планът му се е провалил, както и този на кралица Алиса. И благочестивост, и похот се оказали неспособни да разбият връзката между Джеерис Таргариен и неговата Алисан.
Нещо повече, мълвата за брака на краля започнала да се разпространява. Твърде много хора станали свидетели на противопоставянето при портите на замъка, а лордовете, навестили Драконов камък след това, не пропуснали да забележат присъствието на Алисан до краля и явната обич помежду им. Рогар Баратеон може да е приказвал, че ще им откъсне езиците, но клюките плъзнали из страната… и дори отвъд Тясното море, където магистрите на Пентос и наемниците от Свободната чета несъмнено се забавлявали с историите, които Кориан Вайлд имала да разкаже.
— Свършено е — казала кралицата регент на съветниците си, когато най-сетне разбрала истината. — Свършено е и не може да се отмени, Седемте да ни спасят дано. Налага се да живеем с това и трябва да използваме всичките си сили, за да ги защитим от това, което може да последва.
Била загубила двама сина от Мегор Жестокия и между нея и най-голямата ѝ дъщеря се утаила студенина; не можела да понесе мисълта да бъде завинаги отчуждена от двете деца, които ѝ останали.
Рогар Баратеон обаче не могъл да се примири така великодушно и думите на съпругата му събудили в него гняв. Пред Великия майстер Бенифер, септон Матеус, лорд Веларион и останалите той ѝ заговорил презрително.
— Вие сте слаба — заявил, — слаба колкото беше първият ви съпруг, слаба колкото вашия син. Чувството може да бъде простено у една майка, но не и у регент и никога у крал. Глупави бяхме, че короновахме Джеерис. Той мисли само за себе си и ще бъде по-лош крал, отколкото беше неговият баща. Благодаря на боговете, че не е прекалено късно. Трябва да действаме веднага и да го отстраним.
При тези думи в залата настъпила тишина. Кралицата регент зяпнала лорд съпруга си в ужас, а след това, сякаш да докаже, че е изрекъл истината, започнала да плаче, сълзите се стичали тихо по страните ѝ. Едва тогава другите лордове си върнали дар словото.