Читать «Обект № 522» онлайн - страница 72

— Значи човекът, който е отпечатал тази снимка, разбира от компютри.

— Да, предполагам. Само че не можеш да принтираш нищо.

— Как?

— Сайтът не позволява да принтираш или да сваляш снимки. Дори с командата за отпечатване от монитора. Системата има филтри — за защита от досадници. Не може да се кракне. Прилича на защитата на авторското право при четенето на книги онлайн.

— Как тогава е взел снимката? — попита Райм.

Пам се засмя:

— Ами, сигурно го е направил, както всички в училище правим, когато искаме снимката на някой готин пич или някоя шантаво татуирана мацка. Просто снимаш монитора с фотоапарат. Всички правят така.

— Аха — поклати глава Райм. — Не ми беше хрумнало.

— О, не се тревожете, господин Райм. Хората много често пропускат най-очевидния отговор.

Сакс погледна Райм, който се усмихна на това утешение.

— Добре, Пам. Благодаря. Ще ти се обадя по-късно.

— Чао!

— Да попълним профила на нашия човек — обърна се Райм към колегите си.

Сакс взе маркер и се приближи до бялата дъска.

ПРОФИЛ НА ОБЕКТ 522:

* Мъж;

* Вероятно пуши или живее/работи с пушач или около източник на тютюн;

* Има деца или живее/работи с деца или около играчки;

* Интересува се от изкуство, монети?

* Вероятно бял или цветнокож с бледа кожа;

* Среден на ръст;

* Силен — удушава жертвите;

* Има устройство за замаскиране на гласа;

* Вероятно разбира от компютри; познава „Ауър уърлд". Други сайтове за лични страници?

* Взема трофеи от жертвите. Садист?

* В къщата или където работи, има тъмно и влажно помещение.

ДЕЙСТВИТЕЛНИ УЛИКИ

* Прах;

* Стар картон;

* Косъм от коса на кукла, найлон BASF В35;

* Тютюн от цигари „Таритън";

* Стар тютюн, не от „Таритън", неизвестна марка;

* Спори от плесен Стахиботрис хартарум.

Райм преглеждаше подробностите, когато Мел Купър се изсмя:

— Виж ти, виж ти…

— Какво?

— Това е интересно.

— Бъди по-конкретен. Не ме интересува колко е интересно. Интересуват ме фактите.

— Все пак е интересно. — Лабораторният специалист оглеждаше разрязания гръб на книгата на Робърт Йоргенсен. — Мислеше, че докторът е луд, като говори за проследяващи устройства. Обаче знаете ли какво? Може би тук има нещо от филмите на Оливър Стоун — тук има вградено нещо. В гърба на книгата.

— Наистина ли? — Сакс поклати глава. — Мислех, че е откачил.

— Дай да видя — нареди Райм; любопитството му взе връх над скептицизма.

Купър освети книгата с ултравиолетови лъчи и насочи към нея малка камера с висока разделителна способност. Под корицата на гърба имаше миниатюрна правоъгълна пластинка от кръстосани нишки.

— Извади го.

Купър внимателно разряза гърба на книгата и извади пластмасова пластинка с дължина около два сантиметра, съдържаща нещо, наподобяващо интегрална схема. Имаше и поредица от числа и името на производителя: „ДМС Инкорпорейтид".

— Какво е това, по дяволите? — попита Селито. — Наистина ли е устройство за следене?

— Не виждам как може да работи. Няма батерия или друг източник на захранване.

— Мел, провери фирмата.

След бърза справка научиха, че фирмата е „Дейта Мениджмънт Системс", със седалище в околностите на Бостън. Един отдел се занимаваше с производството на тези малки устройства — известни като РЧИ (съкратено от радиочестотна идентификация).