Читать «Обект № 522» онлайн - страница 71

— Хрумна ми нещо — обяви Сакс. — Ще се обадя на компютърния ми специалист.

— Кой, онзи тип от „Компютърна престъпност"? — попита Селито.

— Не, някой по-добър.

Взе телефона и набра.

— Пами, здравей. Къде си?… Хубаво. Имам една задача за теб. Влез онлайн в чата. Ще говорим там.

Обърна се към Купър:

— Можеш ли да пуснеш уебкамерата, Мел?

Лабораторният специалист натисна няколко копчета и на екрана се появи стаята на Пам в дома на приемните й родители в Бруклин. След малко хубавото момиче седна пред компютъра. Образът бе леко изкривен от широкоъгълния обектив.

— Здравей, Пам.

— Здравейте, господин Купър — прозвуча напевният й глас от колонките.

— Дай на мен — каза Сакс и седна на мястото на Купър пред клавиатурата. — Мила, имаме една снимка и мислим, че е изтеглена от Интернет. Можеш ли да я погледнеш и да кажеш откъде може да е взета?

— Разбира се.

Сакс вдигна снимката пред камерата.

— Малко блести. Можеш ли да я извадиш от найлона?

Полицайката си сложи гумени ръкавици и внимателно извади листа. Отново го показа пред камерата.

— Така е по-добре. Да, снимката е от „Ауър уърлд".

— Какво е това?

— Ами, безплатен сайт за създаване на Лични страници. Като „Фейсбук" или „Май спейс". Голям хит е. Всички са се зарибили по него.

— Знаеш ли за тези сайтове, Райм? — попита Сакс.

Той кимна. Странно, но наскоро беше мислил затова.

В „Ню Йорк Таймс" бе прочел статия за сайтовете за контакти и виртуалните светове като „Секънд Лайф". С изненада бе научил, че някои хора прекарват повече време в компютърния свят, отколкото в реалния — във форуми, сайтове за запознанства и чатове. Тийнейджърите стояли вкъщи повече, отколкото, в който и да е друг период от американската история. По ирония благодарение на специален режим за раздвижване самият Райм стоеше по-малко на закрито и по-често излизаше навън. Границата между здравите и инвалидите се размиваше.

— Сигурна ли си, че е от този сайт? — обърна се Сакс към Пам.

— Да. Имат специална рамка. Ако се вгледаш, ще видиш, че не е права линия, а е съставена от миниатюрни глобуси като Земята.

Райм присви очи. Наистина, рамката беше точно каквато я описа момичето. Той отново се замисли, спомни си какво пишеше за „Ауър уърлд" в статията.

— Здравей, Пам… Сайтът има много регистрирани потребители, нали?

— О, здравейте, господин Райм. Да. Около трийсет-четирийсет милиона души. Чий е този свят?

— Свят? — не разбра Сакс.

— Така наричаме личните си страници — „светове". Коя е тази жена?

— Съжалявам, днес беше убита — с равен глас отговори Сакс. — Това е разследването, за което ти казах.

Райм не би издал пред детето, че става дума за убийство, но сега Сакс говореше — тя решаваше каква информация да даде и кое да премълчи.

— О, съжалявам.

Пам съчувстваше на жертвата, но явно не беше шокирана или ужасена от новината.

— Пам, може ли друг човек да проникне в твоя свят?

— Ами, човек трябва да се регистрира. Но ако не искаш да създаваш собствен свят или да качваш нова информация, можеш да влезеш само да огледаш.