Читать «Обект № 522» онлайн - страница 70

Сакс обаче привлече цялото внимание на Райм, когато каза:

— Йоргенсен твърди, че виновникът за всичко това го следи постоянно, откакто купил тази книга преди две години. Престъпникът като че ли знае за всичко, което той прави.

— Знае всичко — повтори Райм, като погледна таблиците с уликите. — Точно за това говорехме преди няколко минути. Получава за жертвите си всякаква информация, от която има нужда.

Накратко й разказа какво са научили досега

Сакс даде книгата на Мел Купър и му каза, че според Йоргенсен вътре имало устройство за следене.

— Устройство за следене? — изсмя се Райм. — Сигурно гледа прекалено много филми на Оливър Стоун… Добре, проверете я, ако искате. Но да не пренебрегваме истинските следи.

Сакс се обади в полицията в различните райони, където Йоргенсен е имал проблеми, но без особен успех. Наистина, ставаше дума за кражба на самоличност.

— …но — каза един полицай от Флорида — знаете ли колко често стават такива неща? Откриваме фалшив адрес и отиваме, но жилището е празно. Престъпникът е взел всички стоки, които е купил с парите на жертвата, и е отпрашил за Монтана или Тексас.

Повечето знаеха за Йоргенсен (наистина беше написал доста писма) и му съчувстваха, но никой нямаше конкретна информация за лицето (или лицата), което стоеше зад престъпленията, и не можеха да отделят необходимото време за разследване.

— Дори да имахме още сто човека на щат, пак нямаше да постигнем нищо.

След като затвори, Сакс обясни, че понеже обект 522 знае адреса на Йоргенсен, е помолила администратора на хотела да й телефонира веднага, ако някой се обади или дойде и разпитва за него. Обещала му, че няма да уведоми градската строителна инспекция, ако получи съдействие.

— Добър ход — отбеляза Райм. — Знаеше ли, че има нарушения?

— Не, докато не се съгласи да ни съдейства със скоростта на светлината.

Сакс се приближи до уликите, които Пуласки бе събрал в Сохо, и ги разгледа.

— Хрумва ли ти нещо, Амелия? — попита Селито.

Тя се втренчи в таблиците, чоплейки единия си нокът, докато се опитваше да осмисли тази разнородна смесица от улики.

— Откъде е взел това? — Сакс вдигна пликчето със снимката на Майра Уайнбърг. — Трябва да разберем.

Добро хрумване. Райм не се беше замислил откъде е взета снимката, бе предположил, че обект 522 я е намерил някъде в Интернет. Повече го интересуваше произходът на хартията.

На снимката Майра Уайнбърг стоеше до цъфнало дърво и гледаше усмихната в обектива. Държеше чаша за мартини с някаква розова течност.

Райм забеляза, че Пуласки също гледа снимката с тревожно изражение.

Просто… приличаше малко на Джени.

Снимката имаше ясна рамка, от дясната страна се виждаха чертички, напомнящи части от букви.

— Изтеглил я е от Мрежата — измърмори Райм. — За да излезе, че Леон Уилямс я е разучавал в Интернет.

— Може би ще го намерим по сайта, от който я е свалил — предложи Селито. — Как ще разберем откъде я е взел?

— Да пуснем търсене с името й в „Гугъл".

Купър опита и получи десетина резултата, няколко от които бяха за други жени на име Майра Уайнбърг. Сайтовете, свързани с жертвата, бяха все на професионални организации. Никоя от снимките обаче не приличаше на тази, която обект 522 бе отпечатал.