Читать «Обект № 522» онлайн - страница 74

— Вече?

„Това не е добре" — помисли си Райм.

— Тръгнал е — каза тя, след като затвори. — Но знам къде ще отиде.

Извади листче и отново телефонира. Проведе кратък разговор, затвори и въздъхна. Йоргенсен не се беше нанесъл в този хотел, дори не се беше обадил да резервира стая.

— Имаш ли номера на мобилния му телефон?

— Няма мобилен. Няма им доверие. Дадох му обаче моя номер. Ако имаме късмет, ще се обади. — Сакс се приближи до миниатюрното устройство. — Мел, отрежи антената.

— Какво?

— Йоргенсен каза, че сега, след като книгата е у нас, ние също сме заразени. Отрежи я.

Купър сви рамене и погледна Райм, който смяташе идеята за абсурдна. Амелия Сакс обаче не се плашеше лесно, затова той кимна:

— Добре, отрежи я. Само отбележи в картона за съхранение на вещественото доказателство: „Устройство — обезвредено".

Изразът обикновено се използваше за взривни устройства и огнестрелни оръжия.

Райм загуби интерес към радиочестотния чип. Вдигна очи към колегите си.

— Добре. След като не можем да се свържем с него, да помислим… Хайде, хора. Давайте смело. Искам предположения! Имаме престъпник, който събира всякаква информация за хората. Как? Той знае всичко за невинните хора, които уличава за своите престъпления. Рибарска корда, кухненски ножове, пяна за бръснене, изкуствен тор, презервативи, тиксо, въже, бира. Има най-малко четирима убити и четирима обвинени. Не може да следи всички, не прониква в домовете им.

— Може би работи в някой хипермаркет — предположи Купър.

— Да, Леон е купил част от нещата в „Хоум Депоу"… но там не продават презервативи и чиле.

— Може би Пет-двайсет и две работи за някоя фирма за кредитни карти — намеси се Пуласки. — Така вижда какво купуват хората.

— Добро предположение, новобранец. Но жертвите сигурно са платили в брой за някои неща.

Неочаквано Том направи по-добро предположение. Извади ключовете си.

— Мел спомена картите за намаление. — Показа няколко малки пластмасови карти на ключодържателя си, една от „Ей анд Пи" и една от „Фууд Емпориъм". — Показвам картата пред четящото устройство и получавам намаление. Дори да платя в брой, в магазина пак знаят какво съм купил.

— Добре — похвали го Райм. — Но с какво ни помага това? Жертвите са пазарували в десетина различни магазини.

— Аха.

Райм погледна Сакс, която гледаше таблиците и леко се усмихваше.

— Мисля, че се досещам — заяви тя.

— Какво? — попита Райм, като очакваше да чуе находчиво обяснение, свързано с някой основен принцип от криминалистиката.

— Обувките — каза тя. — Отговорът е в обувките.

15

— Той не знае просто какво по принцип купуват хората — обясни тя. — Знае точно какво купуват. Виж три от престъпленията. Случаят с братовчед ти, убийството на Майра Уайнбърг и кражбата на монети. Пет-двайсет и две не е знаел просто какъв модел обувки носи изкупителната жертва. Знаел е номера.

— Добре. Разбери откъде Леон Уилямс и Артър са си купили обувките.

След кратък разговор с Джуди Райм и после с Уилямс узнаха, че обувките са били купени с пощенска поръчка — едните по каталог, другите по Интернет, но и двата чифта директно от производителя.