Читать «Обект № 522» онлайн - страница 73

— Слушал съм за тях — обади се Пуласки. — В едно предаване по Си Ен Ен.

— О, този незаменим източник на информация за криминалиста! — саркастично отбеляза Райм.

— За какво служи? — попита Сакс.

— Това е интересно.

— Пак интересно…

— По принцип това е програмируем чип, който се чете от специален радиоскенер. Няма нужда от батерии — антената улавя радиовълните и получава от тях достатъчно енергия, за да работи.

— Йоргенсен говореше, че за да ги изкараш от строя, трябва да се счупи антената — отбеляза Сакс. — Също, че някои могат да се унищожат в микровълновата. Но този… — посочи чипа —… не можел да го обезвреди. Поне така твърдеше.

Купър продължи:

— Производителите и търговците ги използват за инвентаризационен контрол. В скоро време всяка стока, продадена в САЩ, ще има индивидуален радиочестотен чип. Някои крупни търговски фирми вече го поставят като изискване, преди да поръчат големи количества от някой нов продукт.

Сакс се изсмя:

— Точно това ми разправяше Йоргенсен. Може би не е толкова откачен, колкото си мислех.

— Всеки продукт ли? — изненада се Райм.

— Да. Така магазините ще знаят къде са нещата от инвентаризационния им списък, какво количество имат от всеки продукт, кое се продава повече и кое — по-малко, кога да изнесат нова стока на щандовете, кога да направят нова поръчка от производителя. Авиокомпаниите ги използват, за да следят багажа, без да се налага да сканират баркодовете. Има ги също в кредитните карти, шофьорските книжки, служебните карти.

— Йоргенсен поиска да види служебната ми карта. Разгледа я много внимателно. Може би от това се интересуваше най-много.

— Чиповете се използват навсякъде — продължи Купър.

— В картите за намаление към супермаркетите, в картите за редовни клиенти на авиокомпаниите, в картите за бързо плащане на магистралите.

Сакс кимна към таблиците на уликите:

— Помисли, Райм. Според Йоргенсен този човек, когото нарича Бог, знаел всичко за живота му. Достатъчно, за да открадне самоличността му, да купува неща на негово име, да взема заеми, да си изважда кредитни карти, да го открива, където и да се крие.

Райм почувства възбудата от набиращото скорост разследване.

— Обект Пет-двайсет и две знае достатъчно за жертвите си, за да ги накара да го допуснат до себе си, да проникне през защитите им. Знае достатъчно за изкупителните жертви, за да подхвърли улики, които отговарят на нещо в дома им.

— Да — добави Селито, — и знае къде ще са в часа на убийството, за да нямат алиби.

Сакс погледна миниатюрния чип.

— Йоргенсен каза, че животът му започнал да се разпада, след като купил тази книга.

— Откъде я е купил? Някаква разписка или етикет за цена, Мел?

— Не. Ако е имало, той ги е отрязал.

— Обади се на Йоргенсен. Доведете го тук.

Сакс извади телефона си и позвъни в хотела, където преди по-малко от час бе говорила с бившия лекар. Намръщи се: