Читать «Обект № 522» онлайн

1

Усещаше, че нещо не е наред, но не можеше да определи какво.

Като слаба, но постоянна болка някъде в тялото.

Като непознат мъж на улицата пред апартамента ти… Дали е същият, който те гледаше в метрото?

Като тъмна точка, движеща се към леглото ти, която изведнъж изчезва някъде. Отровен паяк?

Но после посетителят, седнал на дивана в хола й, я погледна, усмихна се и тревогата на Алис Сандърсън отмина — ако изобщо можеше да се определи като тревога. Да, Артър беше умен и добре сложен, но тази прекрасна усмивка бе много по-важна.

— Чаша вино? — попита тя и влезе в кухничката.

— Добре. Каквото ще пиеш ти.

— Забавно, а? Да изкръшкаме така от работа. А иначе сме зрели хора. Харесва ми.

— Живей опасно — пошегува се той.

През прозореца се виждаха долепени една до друга къщи с каменни фасади или боядисани така, че да наподобяват естествен пясъчник. Отзад силуетите на манхатънските небостъргачи се очертаваха в леката мараня на този приятен пролетен ден. Въздухът — сравнително свеж за града — донасяше аромат на чесън и риган от близкия италиански ресторант. Това беше любимата им храна — едно от многото общи неща, които бяха открили досега от първата си среща преди няколко седмици на една дегустация на вино в Сохо. През онзи ден в края на април Алис заедно с още четирийсетина души слушаше лекция за европейските вина, когато някой попита за един вид испанско червено вино.

Тя се засмя тихо. Случайно вкъщи имаше цял кашон (е, вече не цял) точно от това вино. Производство на известна изба. Може би не най-доброто, правено някога в Риоха, но за нея то имаше особен аромат — на нежни спомени. С един френски любовник бяха изпили доста от него по време на едноседмична ваканция в Испания — идеалната връзка за млада жена, наскоро скъсала с приятеля си. Страстна, емоционална и, разбира се, обречена, което правеше всичко още по-хубаво.

Алис погледна да види кой е попитал за виното — беше невзрачен мъж с елегантен костюм. След няколко чашки от дегустацията тя събра смелост и крепейки чинийката си с вкусни хапки, се приближи до него и го попита защо се интересува точно от този вид вино.

Той обясни, че преди няколко години ходил в Испания с бившата си приятелка. Виното много му харесало. Седнаха на една маса и си поприказваха. Оказа се, че Артър харесва същата храна като нея, обича същите спортове. И двамата тичаха за здраве и прекарваха по един час всяка сутрин в скъпи зали за фитнес.

— Обаче — заяви той — нося най-евтините шорти и фланелки „Джей Си Пени", които мога да намеря. Не си падам по дизайнерските парцалки…