Читать «Обект № 522» онлайн - страница 69

* Следи от бира „Милър" по пода (източник извън местопрестъплението);

* Корда, единична, 20-килограмова, обикновена;

* Еднометрово кафяво конопено въже;

* Тиксо на устата;

* Парченце от тютюн, стар, от неустановена марка;

* Отпечатък от маратонка „Шуър-трак", номер 47;

* Пръстови отпечатъци липсват.

— Нашият човек се е обадил на деветстотин и единайсет, нали? — попита Райм. — За да подаде сигнал за доджа.

— Да — отговори Селито.

— Провери обаждането. Какво е казал и как е звучал гласът му.

Детективът добави:

— Ще проверя и за предишните случаи. С братовчед ти, кражбата на монети и другото изнасилване.

— Да, добре. Не се бях сетил.

Селито телефонира в полицейската централа. Обажданията на номер деветстотин и единайсет се записваха и се пазеха определено време. Той поиска записите. След десет минути отново се свързаха с него. Записите от обажданията по случая с Артър и днешното убийство още бяха в системата. От централата ги изпратиха на електронната поща на Купър като аудиофайлове. Записите от по-ранните случаи се пазеха в архива на дискове. Можеха да минат дни, докато бъдат намерени, но от централата веднага изпратиха някого да ги поиска.

Когато аудиофайловете се получиха, Купър ги пусна. Мъжки глас твърдеше, че е чул писъци, и призоваваше полицаите да побързат. Описваше колите на заподозрените. Гласът на двата записа звучеше еднакво.

— Гласов отпечатък? — попита Купър. — Ако хванем заподозрян, можем да го сравним.

В полицейските среди гласовите отпечатъци се ползват с по-голям престиж от детектора на лъжата и в някои съдилища ги приемат за веществено доказателство. Райм обаче поклати глава.

— Заслушай се. Говори през кутия. Не чуваш ли?

„Кутия" е устройство, което изкривява гласа на обаждащия се. Той не звучи странно, като на Дарт Вейдър — тембърът е нормален, макар и малко глух. В много фирми за справки по телефона и в отделите за обслужване на клиенти използват тези устройства, за да уеднаквяват звученето на гласовете на служителите си.

Вратата се отвори и Амелия Сакс влезе в стаята. Носеше голям предмет под мишница. Отначало Райм не разбра какво е. Тя кимна, после погледна таблицата с уликите и каза на Пуласки:

— Изглежда, че добре си се справил.

— Благодаря.

Сега Райм забеляза, че носи книга.

— Какво е това, по дяволите?

— Подарък от нашия приятел доктора. Робърт Йоргенсен.

— За какво си я взела? За веществено доказателство?

— Трудно е да се каже. Имах странно преживяване — тази среща с него.

— В какъв смисъл „странно", Амелия? — попита Селито.

— Представи си Батман, Елвис и извънземните да са замесени в убийството на Кенеди. В такъв смисъл странно.

Пуласки се изсмя гръмко, с което си спечели изпепеляващия поглед на Райм.

14

Сакс разказа за откраднатата самоличност и съсипания живот на бившия лекар. За човека, който наричаше своето наказание Бог, а себе си — Йов.

Очевидно беше откачен („странен" беше твърде слабо), но дори да беше вярна само отчасти, историята му бе трогателна и будеше съчувствие. Един разбит живот и едно абсолютно безсмислено престъпление.