Читать «Обект № 522» онлайн - страница 65

Пуласки имаше потенциала да стане повече като Райм, смяташе криминалистът, но на този етап от кариерата си беше все още в лагера на Амелия. Райм съчувстваше на младежа, но сега водеха разследване. Довечера Пуласки можеше да прегърне съпругата си и мълчаливо да скърби за жената, която приличала на нея.

— Тук ли си, Пуласки? — измърмори кисело криминологът.

— Да, сър. Добре съм.

Виждаше се, че не е, но Райм бе успял да привлече вниманието му.

— Взе ли проби от трупа?

Младежът кимна:

— Бях със съдебния лекар. Заедно направихме огледа. Накарах го да сложи гумени ленти на обувките си.

За избягване на смесването при отпечатъците от обувки Райм бе въвел практиката при оглед на местопрестъпление всички да носят гумени ленти на краката си, дори когато бяха със специалните найлонови костюми с качулка, чиято цел беше да се предотврати замърсяването с косми, епителни клетки и други микроулики.

— Добре. — Райм погледна нетърпеливо картонените кутии. — Да започваме. Провалихме му плана. Сега може би е ядосан и търси нова жертва. Може би си купува билет за Мексико. И в двата случая трябва да действаме бързо.

Младият полицай отвори бележника си.

— Значи…

— Том, ела тук! Том, къде си, по дяволите?

— Ето ме, Линкълн. — Болногледачът влезе и се усмихна бодро на работодателя си. — Винаги съм готов да се отзова на такава учтива покана.

— Трябваш ни. Нова таблица.

— Така ли?

— Моля те.

— Не си искрен.

— Том.

— Добре, добре.

— Място на убийството на Майра Уайнбърг.

Болногледачът записа и застана готов с маркер в ръка.

Райм попита:

— Така, Пуласки. Доколкото разбрах, не е била в своя апартамент, така ли?

— Точно така, сър. Собствениците са на почивка, с кораб. Успях да се свържа с тях. Не са чували за Майра Уайнбърг. Леле, трябваше да ги чуете — бяха много разтревожени. Нямаха представа кой може да е убиецът. За да влезе, е счупил ключалката.

— Значи е знаел, че апартаментът е празен и няма аларма — намеси се Купър. — Интересно.

— Какво мислиш? — измърмори Селито. — Че предварително е избрал мястото?

— Кварталът беше съвсем пуст — добави Пуласки.

— Какво е правила жертвата според теб?

— Намерих колелото й навън. В джоба й имаше ключ, който ставаше за веригата.

— Карала е колело. Може би е знаел маршрута й и че ще мине оттам в определен час. Освен това отнякъде е научил, че собствениците ги няма и никой няма да го смущава… Добре, новобранец, разкажи ни какво намери. Том, бъди така добър да записваш.