Читать «Обект № 522» онлайн - страница 67

— А ето натривките.

Мел Купър взе пликчетата и изследва вагиналните и ректалните проби. Патоанатомът щеше да даде повече подробности, но още сега стана ясно, че сред различните вещества има лубрикант като използвания в презервативите. Никъде на местопрестъплението нямаше сперма.

Друга натривка — от пода, където Пуласки бе намерил отпечатък от маратонка — съдържаше следи от бира. Марката се оказа „Милър". Електростатичното копие на отпечатъка естествено беше от дясна маратонка „Шуър-трак", номер 47 — същата, която убиецът бе хвърлил в кофата.

— В къщата нямаше бира, нали? Провери ли в кухнята и килера? — попита Райм.

— Да, сър. Не намерих бира.

Лон Селито кимна замислено:

— Готов съм да заложа десет долара, че „Милър" е любимата бира на Леон.

— Не бих се обзаложил срещу теб, Лон. Какво още?

Пуласки вдигна найлоново пликче с кафява люспица, която намерил зад ухото на жертвата. Анализът показа, че е тютюн.

— Какво още, Мел?

Лабораторният специалист установи, че парчето е от нарязан на ситно тютюн, какъвто се използва в цигарите, но не беше от марка „Таритън". Линкълн Райм беше един от малкото непушачи в града, който не одобряваше забраните за пушене — тютюнът и пепелта бяха отлични улики. Купър не можа да определи марката. Предположи обаче, че понеже тютюнът е много изсъхнал, вероятно е стар.

— Майра пушела ли е? Или собствениците на къщата?

— Не намерих свидетелства за това. И направих онова, което винаги ни казвате да правим. Помирисах местопрестъплението, когато пристигнах. Не миришеше на дим.

— Хубаво. — Райм беше доволен от огледа дотук. — Какво е положението с пръстовите отпечатъци?

— Взех проби от отпечатъците на собствениците — от аптечката и нощното шкафче.

— Значи не си ме излъгал. Наистина си чел книгата ми.

В учебника си по криминология Райм изрично наблягаше колко е важно да се съберат контролни отпечатъци от местопрестъплението и обясняваше откъде е най-добре да се вземат.

— Да, сър.

— Доволен съм от теб. Даде ли приноса си за авторския ми хонорар?

— Взех я от брат ми.

Братът-близнак на Пуласки също беше полицай — в Шести участък в Гринидж Вилидж.

— Да се надяваме, че поне той е платил за нея.

Райм обясни, че повечето от отпечатъците, намерени в къщата, са от собствениците — личеше от контролните проби. Другите вероятно бяха от посетители, но не беше невъзможно обект 522 да е допуснал небрежност. Купър изпрати всички отпечатъци в Автоматизираната система за идентифициране на пръстови отпечатъци. Резултатите скоро щяха да се получат.

— Добре, кажи ми, Пуласки, какво е впечатлението ти от местопрестъплението?

Въпросът явно стъписа младежа.

— Впечатление ли?

— Това са дърветата — каза Райм, като посочи с очи пликчетата с улики. — Какво мислиш за гората?