Читать «Обект № 522» онлайн - страница 63

Кървавата салфетка и кръвта спадаха към първата група, предназначени за оставяне. Тиксото, което бе смятал да подхвърли в колата или в гаража на Уилямс, несъмнено щеше да е същото като използваното за запушване на устата и връзване на очите на Майра Уайнбърг. Обект 522 обаче сигурно го е държал далеч от дома си, за да не задържи частици.

Маратонката „Шуър-трак" номер 47 сигурно е щяла да бъде оставена някъде в къщата на Уилямс, но тя също бе „подхвърлена" улика, защото обект 522 вероятно я беше използвал, за да остави отпечатък като от обувките на чернокожия. Все пак Мел Купър я изследва и откри някои микроследи: засъхнала бира върху грайферите. Според базата данни за съставките на алкохолните напитки, създадена преди години от Райм за Нюйоркското полицейско управление, марката вероятно беше „Милър". Това можеше да е както фалшива, така и истинска улика. За да бъдат сигурни, трябваше да изчакат да видят какво ще намери Пуласки на мястото на убийството на Майра Уайнбърг.

В плика имаше и компютърна разпечатка на снимката на Майра, сложена вероятно като доказателство, че Уилямс е разучавал жертвата по Интернет — следователно също спадаше към фалшивите улики. Въпреки това Райм накара Купър да я провери внимателно, но при нинхидриновия тест не се проявиха пръстови отпечатъци. Микроскопският и химическият анализ разкриха обикновена хартия, отпечатана на лазерен принтер „Хюлед-Пакард", но тази информация също не им помагаше с нищо.

Все пак откриха нещо, което можеше да се окаже полезно. Купър намери някакви частици, полепнали по хартията — спори от Стахиботрис хартарум. Това е спечелилата си лоша слава „плесен на болните сгради". Понеже количеството на спорите беше нищожно, обект 522 едва ли ги бе сложил нарочно. По-скоро идваха от къщата на престъпника или от работното му място. Наличието на следи от тази плесен, която расте почти само на закрито, подсказваше, че извършителят вероятно живее или работи в тъмно и влажно помещение. Плесените не растат на сухо.

Бележката с адреса на Йоргенсен също едва ли бе сложена, с цел да бъде подхвърлена. Беше от хартия ЗМ, не от най-евтината, но пак не можеха да установят с точност източника й. Купър не откри други микроследи по нея, само още спори от плесента, което поне затвърди предположението им, че бележката е оставена от обект 522. Мастилото беше от химикалка за еднократна употреба, каквито се продават в безброй магазини из страната.

Това бяха всички улики засега. Междувременно се обадиха от външната лаборатория, в която Райм бе изпратил проба от кръвта, да потвърдят, че е от Майра Уайнбърг.

Телефонът на Селито иззвъня. След кратък разговор той затвори и каза:

— Нищо… Обаждането в Бюрото по наркотиците е направено от уличен телефон. Никой не е видял обаждащия се. И никой на магистралата не е видял някой да тича. При проверката в двете близки метростанции не е установено някой да е видял подозрителен човек.