Читать «Обект № 522» онлайн - страница 66

— Прекалено се стараеш.

— Ха… Причина за смъртта? — обърна се Райм към Пуласки.

— Казах на доктора да ни изпратят доклада от аутопсията.

Селито се изсмя мрачно:

— А той какво каза?

— Нещо от рода на „Да, бе. Веднага." И още няколко неща.

— Още хляб трябва да ядеш, преди да започнеш да раздаваш такива заповеди. Но оценявам усилията ти. Каква е предварителната оценка?

Пуласки погледна записките си.

— Ударил я е няколко пъти по главата. За да я зашемети според патолога. — Замълча за момент, вероятно си спомни нараняванията, които бе получил преди няколко години. После продължи: — Причината за смъртта е удушаване. В очите и от вътрешната страна на клепачите има петехии… тоест миниатюрни кръвоизливчета…

— Знам какво са, новобранец.

— А, добре. Така. Освен това спукани вени по главата и лицето. Оръдието на убийството вероятно е това.

Показа около метър въже в един найлонов плик.

— Мел?

Купър взе плика, внимателно го отвори над лист бяла хартия и изтръска въжето. Огледа частиците, които бяха паднали, и взе проби от влакната.

— Какво е? — нетърпеливо попита Райм.

— Чакай да го изследвам.

Новобранецът отново се скри зад записките си.

— Колкото до изнасилването, било е вагинално и анално. След настъпване на смъртта според патолога.

— Някаква специална позиция на тялото?

— Не… но забелязах нещо особено, детективе. Всички нокти на жертвата бяха дълги, с изключение на един. Беше отрязан късо.

— Кръв?

— Да. Отрязан до живеца. — Пуласки замълча за миг. — Вероятно преди настъпване на смъртта.

„Значи 522 си пада малко садист" — помисли си Райм.

— Обича да причинява болка. Провери снимките от по-ранното изнасилване.

Младият полицай побърза да намери снимките. Прегледа ги и извади една. Присви очи.

— Вижте това, детективе. Да, и тук е отрязал един нокът. На същия пръст.

— Нашият човек събира трофеи. Това е полезна информация.

Пуласки кимна ентусиазирано:

— И забележете — от безименния пръст, където обикновено се носи брачната халка. Може би нещо от миналото му… Може би жена му го е изоставила, може би майка му го е тормозила или…

— Браво, Пуласки. Това ми напомня… забравихме нещо.

— Какво, сър?

— Провери ли хороскопа си тази сутрин, преди да започнем разследването?

— Моя…

— О, и кой ще хвърля бобовите зърна днес? Все забравям.

Селито се изкиска. Пуласки се изчерви.

Райм се сопна:

— Психологическите профили не ни вършат работа, фактът, че е взел нокът, е важен, защото сега знаем, че Пет-двайсет и две притежава ДНК, свързваща го с престъплението. Освен това, ако разберем какъв инструмент е използвал, за да вземе трофея, може би ще успеем да го намерим. Веществени доказателства, новобранец. Не психологически фантасмагории.

— Добре, детективе. Разбрах.

— Можеш да ми викаш „Линкълн".

— Да. Добре.

— Какво става с въжето, Мел?

Купър преглеждаше базата данни за различни видове влакна.

— Обикновено конопено въже. Продава се в хиляди магазини из цялата страна. — Погледна резултатите от химическия анализ. — Няма микроследи.

„Боклук" — помисли си Райм.

— Какво още, Пуласки? — попита Селито.

Младежът продължи по списъка. Жертвата била вързана с рибарска корда, която се врязала в кожата на ръцете й и станала причина за кървенето. Устата й била запушена с тиксо — разбира се, марка „Хоум Депоу", откъснато от рулото, което обект 522 бе хвърлил в кофата — назъбените краища съвпадаха идеално. До тялото имало два неразопаковани презерватива. Младият полицай ги показа в едно пликче. Марка „Троян Енз".