Читать «Обект № 522» онлайн - страница 62
Джеффри Дивер
Не достигам до отговор. Само до един извод:
Хрумва ми ужасна мисъл. О, не… Спирам и започвам да ровя в раницата. Не, не, не, няма го! Листчето беше залепнало за плика с уликите и съм забравил да го взема, преди да хвърля всичко в кофата. Адресът на любимия ми шестнайсетичен: 3694-8938-5330-2498, моят домашен любимец — известен на всички останали като доктор Робърт Йоргенсен. Току-що бях открил къде е избягал, къде се опитва да се скрие, и бях записал адреса на едно листче. Бесен съм, че не го запомних и не хвърлих бележката.
Плаче ми се, искам да закрещя…
Моят Робърт 3694! Две години той беше моето опитно зайче, моят експериментален обект. Лични данни, кражба на самоличност, кредитни карти…
Най-голямото удоволствие обаче бе да го съсипя, най-голямата възбуда. Като оргазъм, неописуема. Като кокаин или хероин. Да вземеш един нормален, щастлив семеен човек, добър, съвестен лекар, и да го унищожиш.
Е, не мога да рискувам сега. Приемам, че някой ще намери бележката и ще говори с него. Той ще избяга… и ще трябва да го пусна.
Днес ми отнеха още нещо. Не мога да опиша как се чувствам, когато се случи. Болката изгаря като огън, обхваща ме сляпа паника, сякаш падам и знам, че всеки момент ще се размажа в приближаващата се земя, но… не… още.
Бродя сред стадата от антилопи, тези шестнайсетични, шляещи се безцелно в почивния ден. Щастието ми е съсипано, спокойствието ми е унищожено. Докато само преди няколко часа гледах на всички с добронамерено любопитство или похотливо желание, сега искам само да се нахвърля върху някого и да нарежа бледата му плът с някой от осемдесет и деветте си бръснача.
Може би с модела „Крузиъс Брадърс" от края на деветнайсети век. Той е с по-дълго острие, дръжка от еленов рог и е гордостта на колекцията ми.
— Уликите, Мел. Дай да ги видим.
Райм имаше предвид намереното в кофата за боклук близо до дома на Леон Уилямс.
— Пръстови отпечатъци?
Първото, което Купър провери за отпечатъци, бяха найлоновите пликове — големия с уликите, които обект 522 е искал да подхвърли, и по-малките пликчета вътре, съдържащи все още несъсирена кръв и кървава хартиена кърпичка. Върху найлона обаче нямаше следи от пръсти — за съжаление на детективите, защото този материал ги запазва много добре. (Често отпечатъците върху найлон са видими, не латентни, и могат да се наблюдават с просто око, без помощта на специални химически вещества или облъчване.) Купър намери признаци, че извършителят е пипал пликовете с памучни ръкавици — от онези, които престъпниците предпочитат пред гумените, които задържат отпечатъците им от
С различни спрейове и източници на светлина Мел Купър огледа останалите предмети, но и по тях нямаше отпечатъци.
Райм осъзна, че това разследване, както и другите, свързани с обект 522, се различава от обичайните по това, че предоставя два вида улики. Първо, онези, които убиецът е смятал да остави в къщата на Леон Уилямс; за тях със сигурност щеше да се погрижи да не съдържат нищо, което да води към него. Второ, истински улики, които е оставил случайно и могат да помогнат за разкриването му, например тютюна и косъма от косата на кукла.
