Читать «Обект № 522» онлайн - страница 61

Той я изгледа със съчувствие:

— Ох, на мен ли го казвате? Точно това е проблемът. Постоянно променят тия неща. Винаги са една крачка пред нас. Но… моля ви.

Те…

Сакс взе книгата, като се подвоуми дали да я пъхне в плик за веществени доказателства и да попълни регистрационен картон. Колко ли щяха да й се подиграват, когато се върне при Райм? Може би беше по-добре да я вземе така.

Йоргенсен се наведе и силно стисна ръката й.

— Благодаря ви.

Отново заплака.

— Ще се преместите ли? — попита тя.

Той потвърди и й каза друг хотел за дългосрочно настаняване, в Долен Ийстсайд.

— Не го записвайте. Не казвайте на никого. Не споменавайте името ми по телефона. Те слушат постоянно.

— Обадете ми се, ако ви хрумне нещо за… Бог — заръча тя и му даде визитата си картичка.

Той запамети информацията и я скъса. Отиде в тоалетната, хвърли половината от картата и пусна водата. Забеляза любопитния поглед на Сакс и обясни:

— Ще пусна другата половина по-късно. Да изхвърлиш нещо в тоалетната на един път е все едно да оставиш квитанциите си за тока в пощенската кутия с вдигнато червено флагче. Хората са толкова глупави.

Изпрати я до вратата и се наведе към нея. Тя усети миризмата на непрани дрехи. Той се вгледа настойчиво в лицето й с кръвясалите си очи.

— Полицай, чуйте ме. Знам, че имате голям патлак на кръста. Обаче той няма да ви помогна срещу този тип. За да го застреляте, трябва да се приближите. На него обаче не му трябва да се приближава. Може да си седи спокойно някъде, да пие червено вино и да разбие живота ви на пух и прах. — Йоргенсен кимна към книгата в ръката й. — А сега, след като това е у вас, вие също сте заразена.

13

Гледах новините (в наши дни има толкова много ефикасни начини да получиш информация), но не казаха нищо за застреляна червенокоса полицайка в Бруклин.

Поне са се стреснали.

Сигурно вече са на нокти.

Чудесно. Защо аз да съм единственият?

Вървя по улицата и размишлявам: „Как се случи? Как е възможно да се случи така?

Не е добре, не е добре, не е, не е…"

Като че ли знаеха точно какво смятам да направя, коя е жертвата ми.

Знаеха, че отивам към къщата на Леон 6832 точно в този момент.

Как?

Припомням си данните, сравнявам ги, анализирам ги. Не, не мога да разбера как успяха.

Засега. Трябва да помисля още.

Нямам достатъчно информация. Как мога да си вадя заключения, ако нямам данни? Как?

„По-бавно, по-бавно" — казвам си. Когато бързат, шестнайсетичните изпускат данни, разкриват всякаква информация, поне за тези, които са достатъчно умни, за да я уловят, за тези, които могат да си правят изводи.

Шляя се по сивите улици, неделният ден вече не ме радва. Ужасен ден, провален. Слънцето изгаря и е забулено от мараня. Градът е студен, враждебен. Шестнайсетичните са цинични, насмешливи и надути.

Мразя ги!

Дръж главата си наведена, преструвай се, че се радваш на хубавия ден.

И най-вече — мисли! Анализирай. Как един компютър, изправен пред този проблем, ще анализира данните?

Мисли. Как биха могли да разберат?

Една пресечка, втора, трета, четвърта…