Читать «Обект № 522» онлайн - страница 60

Той стана, отвори гардероба и й показа униформа от заведение за бързо хранене. После се върна на бюрото и отново се зае да разфасова книгата, като мърмореше:

— Ще те пипна, негоднико. — Погледна Сакс. — Искате ли да ви кажа най-лошото?

Тя кимна.

— Бог не беше стъпвал в апартаментите, които бе наел на мое име. Не беше пипнал нелегалните медикаменти. Не се беше докосвал до стоките, чиято доставка бе поръчал. Полицията иззе всичко. Не беше живял дори един ден в луксозната къща, която бе купил. Схващате ли? Единствената му цел беше да ме измъчва. Той е Бог, аз съм Йов.

Сакс забеляза една снимка на бюрото му. Беше на Йоргенсен с руса жена на неговата възраст, прегърнали две деца: момиче на гимназиална възраст и по-малко момченце. Къщата, която се виждаше зад тях, беше много хубава. Тя се почуди защо обект 522 е положил толкова усилия да съсипе живота на този човек. Дали с него е изпробвал методите, чрез които сега се добираше до жертвите си. Дали Робърт Йоргенсен е бил неговото опитно зайче?

Или обект 522 беше жесток социопат? Онова, което бе сторил на Йоргенсен, можеше да се нарече несексуално изнасилване.

— Мисля, че трябва да си потърсите друго място за живеене, господин Йоргенсен.

Той се усмихна мрачно:

— Знам. Така винаги е по-безопасно. Винаги добре скрит.

Сакс си спомни един израз, който баща й бе използвал. Виждаше в тези думи отражение и на собствения си живот. „Когато се движиш, не могат да те хванат…"

Йоргенсен кимна към книгата:

— Знаете ли как ме откри тук? Имам предчувствие за това. Всичко започна да се разпада наскоро, след като я купих. Все си мисля, че отговорът е в нея. Опитах се да я обезвредя, но не стана. Отговорът трябва да е вътре. Трябва да е тук!

— Какво точно търсите?

— Не знаете ли?

— Не.

— Ами, "устройства за следене, разбира се. Вграждат ги в книгите. И в дрехите. Скоро ще ги има навсякъде.

Значи не бяха микробите.

— Микровълните унищожават устройствата за следене, така ли?

— Повечето. Можете да счупите и антената, но вече ги правят твърде малки. Почти микроскопични.

Йоргенсен замълча и се втренчи в нея, сякаш обмисляше нещо. След малко каза:

— Вземете я.

— Кое?

— Книгата. — Очите му зашариха трескаво из стаята. — Тя съдържа отговора, отговора за всичко, което се случи с мен… Моля ви! Вие сте първата, която не завърта отегчено очи, когато чува историята ми, единствената, която не ме гледа, сякаш съм луд. — Наведе се напред. — Вие искате да го хванете. Имате всякаква апаратура, сигурен съм. Сканиращ микроскоп, сензори… Можете да го намерите! И то ще ви отведе при него. Да!

Бутна книгата към нея.

— Е, не знам какво трябва да търсим — призна Сакс.