Читать «Обект № 522» онлайн - страница 59

— Защо?

— Защото той е Бог. А аз съм Йов… Кучият син купи къща на мое име! Цяла къща! После просрочил ипотеката. Научих, когато един частен съдия-изпълнител дойде в клиниката ми и поиска да платя триста и седемдесет хиляди долара, които съм дължал. Бог натрупа дългове за четвърт милион от залагания по Интернет. Подаде фалшиво заявление за изплащане на застраховка от мое име и Комисията за професионална етика ме отряза. Не можех да работя без осигуровка, а никой не искаше да сключи договор с мен. Наложи се да продадем къщата и, разбира се, всеки цент отиваше за покриване на дълговете, натрупани на мое име, които бяха достигнали около два милиона долара.

— Два милиона?

Йоргенсен затвори очи за момент.

— После стана още по-лошо. До този момент жена ми се държеше. Беше трудно, но тя бе до мен… докато Бог не започна да изпраща подаръци — скъпи подаръци — от мое име, купени с моята кредитна карта, на някои от бившите сестри в клиниката. Изпращаше им и бележки с предложения и покани. Една от жените бе оставила съобщение, в което казваше, че с огромно удоволствие ще прекара уикенда с мен. Дъщеря ми го чула първа. Плакала неутешимо, когато казала на жена ми. Мислех, че вярва в невинността ми, но след четири месеца ме напусна и отиде да живее при сестра си в Колорадо.

— Съжалявам…

— Съжалявате? О, много благодаря. Но още не съм свършил. О, не. Малко след като жена ми ме напусна, започнаха арестите. Изглежда, че пистолети, купени с моята кредитна карта, и фалшива шофьорска книжка на мое име са били използвани във въоръжени грабежи в Източен Ню Йорк, Ню Хейвън и Йонкърс. Един служител бил тежко ранен. От ФБР ме арестуваха. Накрая ме пуснаха, но информацията е в досието ми. Белязан съм завинаги. После ме арестуваха от Бюрото по наркотиците, защото чек на мое име бил използван за купуване на нелегално внесени забранени лекарства. О, да не забравя — лежал съм и в затвора за известно време. Е, не лично аз, а някой, на когото Бог беше продал фалшива кредитна карта и шофьорска книжка на мое име. Разбира се, затворникът беше съвсем друг човек. Кой знае истинското му име? Но във всички официални документи е записано, че Робърт Самюел Йоргенсен, социалноосигурителен номер девет-две-три, шест-седем, четири-едно-осем-две, бивш жител на Еринидж, Кънектикът, е лежал в затвора. Това също ще остане в досието ми. Завинаги.

— Трябваше да изясните случая. Да се обадите в полицията.

Той се изсмя:

— Ох, моля ви се! Вие сте полицай. Знаете с какъв приоритет се гледат такива случаи. Малко по-голям, отколкото пресичанията на червено.

— Вие сам научихте ли нещо, което би могло да ни помогне? Нещо за него? Възраст, раса, образование, местожителство?

— Не, нищо. Навсякъде, където търсех, попадах само на един човек — на себе си. Той ми открадна живота… О, казват, че имало защитни механизми, предпазни мерки. Глупости. Да, ако си изгубиш кредитната карта, може би до известна степен си защитен. Но ако някой иска да разруши живота ти, нищо не можеш да направиш. Хората вярват на онова, което ни казват компютрите. Ако казват, че дължиш пари, значи дължиш пари. Ако казват, че има кредитен риск, значи има кредитен риск. Ако в досието ти пише, че нямаш кредит, значи нямаш, дори да си мултимилионер. Ние вярваме на данните, не се интересуваме от истината… О, искате ли да видите какво работех за последно?