Читать «Обект № 522» онлайн - страница 58

— Не, не съм чувал никое от тези имена.

Изглеждаше, че говори истината. За половин минута книгата погълна цялото му внимание. Откъсна една страница, вдигна я и пак се намръщи. Захвърли я настрани.

— Господин Йоргенсен, номерът на тази стая бе записан на бележка, която намерихме близо до местопрестъплението днес.

Ръката, с която държеше ножа, застина във въздуха. Йоргенсен я погледна уплашено. Попита задъхано:

— Къде? Къде, по дяволите, я намерихте?

— В една кофа за боклук в Бруклин. Беше залепнала за някои улики. Възможно е убиецът да я е изхвърлил.

— Знаете ли името му? — зловещо попита той. — Как изглежда? Кажете ми!

Надигна се от стола и лицето му стана яркочервено. Устните му затрепериха.

— Успокойте се, господин Йоргенсен. Спокойно. Не сме сигурни, че той е оставил бележката.

— О, той я е оставил. Мога да се обзаложа. Това копеле! — Наведе се напред. — Знаете ли името му?

— Не.

— Кажете ми, по дяволите! Поне веднъж ми помогнете с нещо. След всичко, което ми причинихте!

— Ако мога да ви помогна, ще го направя — твърдо заяви тя. — Но сега се успокойте. За кого говорите?

Той остави ножа и се облегна назад, отпусна рамене. Тъжно се усмихна.

— Кой? Кой? Ами, Бог, разбира се, кой друг?

— Бог ли?

— Аз съм Йов. Знаете ли за Йов? Невинният човек, когото Бог измъчвал. Всички изпитания, на които го подложил? Това е нищо в сравнение с това, което аз съм преживял… О, да, той е. Открил е къде се крия и е записал адреса на вашата бележка. Мислех си, че съм се измъкнал. Но той пак ме намери.

На Сакс й се стори, че видя сълзи.

— За какво става дума? — попита тя. — Моля ви, разкажете ми, господин Йоргенсен.

Мъжът потърка лицето си.

— Добре… Преди няколко години бях практикуващ лекар. Живеех в Кънектикът. Имах жена и две прекрасни деца. Пари в банката, пенсионна осигуровка, вила. Живеех добре. Бях щастлив. Един ден обаче се случи нещо странно. Дребно неудобство, поне в началото. Подадох молба за нова кредитна карта — за да натрупам летателни километри в абонамента ми за редовен клиент. Печелех по триста хиляди годишно. Не бях пропускал плащане по кредит или ипотека. Но ме отхвърлиха. Помислих си, че е грешка. От компанията обаче казаха, че съм рисков клиент, защото съм се местил три пъти през последните шест месеца. Само че това не беше вярно. Някой бе използвал името, осигурителния ми номер и кредитните ми данни, за да наема апартаменти за моя сметка. После престанал да плаща наема. Но преди това купил стоки за близо сто хиляди долара с доставка на тези адреси.

— Кражба на самоличност?

— О, колосална кражба на самоличност. Бог изваждаше кредитни карти на мое име, трупаше огромни сметки, даваше различни адреси за изпращане на извлеченията. Нищо не плащаше, разбира се. Оправях една поразия, а той забъркваше друга. И получаваше всякаква информация за мен. Бог знаеше всичко! Моминското име на майка ми, рождения й ден, името на първото ми куче, първата ми кола — всички тези неща, които фирмите те карат да слагаш като парола. Натрупа телефонна сметка за десет хиляди долара. Как? Обаждаше се на точно време или на метеорологична прогноза в Москва, в Сингапур или в Сидни и оставяше телефона отворен с часове.