Читать «Обект № 522» онлайн - страница 56
Джеффри Дивер
Или там! На втория етаж един голям прозорец бе счупен и тя почти със сигурност видя нещо да се движи в тъмното. Дали беше лице? Или светлина от дупка в покрива?
Сакс се приближи и внимателно огледа сградата. Не видя никого и реши, че е било халюцинация. Отново се приближи към хотела и влезе. Показа служебната си карта на невъзможно дебелия служител на рецепцията. Той не показа изненада или безпокойство, че го посещават полицаи. Посочи й асансьора. Вратата се отвори — вътре вонеше ужасно. По-добре да се качи по стълбите.
С присвити очи заради болките от артрита Сакс бутна вратата към коридора на шестия етаж и намери апартамент 672. Почука и се отдръпна встрани.
— Полиция. Господин Йоргенсен? Моля, отворете вратата.
Не знаеше каква връзка има този човек с убиеца, затова държеше ръката си върху ръкохватката на верния си Глок.
Никой не отговори, но й се чу шум от поместване на металното капаче на шпионката.
— Полиция — повтори тя.
— Пъхнете картата си под вратата.
Тя го направи.
След кратка пауза се чу тракане от откачването на няколко вериги. После изщрака резето. Вратата леко се отвори, ограничена от предпазен лост. Пролуката бе по-голяма, отколкото ако беше закачена с верига, но недостатъчно, за да мине човек.
Показа се главата на възрастен мъж. Косата му беше дълга и мръсна, чертите му — загрозени от рошава брада. Очите му — неспокойни.
— Вие ли сте Робърт Йоргенсен?
Той се вгледа в лицето й, после отново погледна служебната й карта, вдигна я към светлината, макар че не беше прозрачна. Върна я на Сакс и отключи застопоряващия лост. Вратата се отвори. Той огледа коридора зад полицайката, кимна й да влезе. Тя го последва предпазливо, все още с ръка на оръжието. Провери стаята и гардеробите. Мъжът бе сам и невъоръжен.
— Вие ли сте Робърт Йоргенсен? — повтори.
Той кимна.
Сакс огледа по-внимателно мизерната стая. Имаше легло, бюро и стол, кресло и разкривен диван. Тъмносивият килим беше целият в петна. Помещението се осветяваше само от една стояща лампа, щорите бяха спуснати. Всичките му вещи изглежда се побираха в четири големи куфара и един спортен сак. Нямаше кухня, но в единия ъгъл на хола имаше хладилник и две микровълнови печки. Също и кафеварка. Изхранваше се главно със супа и фиде. Стотина хартиени папки бяха грижливо подредени до едната стена.
Дрехите му бяха от друг период в живота му, от по-добро време. Изглеждаха скъпи, но бяха опърпани и мръсни. Токовете на скъпите му обувки бяха износени. „Изгубил е правото да практикува заради наркотици или алкохол" — опита се да отгатне Сакс.
В момента беше зает със странно занимание: дисекция на дебел учебник с твърди корици. На бюрото имаше очукано увеличително стъкло на стойка и Йоргенсен бе нарязал много от страниците на ивици.
Може би някакво душевно заболяване го беше докарало до това падение.
— За писмата ли идвате? Крайно време беше.
— Какви писма?
Той я огледа подозрително.
— Не идвате ли за писмата?
— Не знам за никакви писма.
— Изпращах ги до Вашингтон. Ама вие
