Читать «Обект № 522» онлайн - страница 55

— Значи в Лондон може да стане напечено.

— Така изглежда. Да кажа за скривалището. Имаме наши хора в индуската общност в Олдам. Изрядни са. Чули са за американец, който наел стара къща в покрайнините на града. Локализирахме я, но още не сме я претърсили. Нашите момчета са готови да го направят, но решихме първо да говорим с вас. Мисля, че той не подозира, че сме открили тайната му квартира. Освен това очаквам вътре да намерим полезна информация. Обадих се на познати в МИ-5 и взех назаем една доста скъпа играчка. Видеокамера с висока разделителна способност. Бихме искали един от служителите ни да я сложи, а вие да го ръководите, докато извършва огледа, да ни казвате мнението си за онова, което виждате. Екипировката трябва да е там след около четирийсет минути.

Щателен оглед на скривалището, включително входовете, шкафовете, тоалетните, леглата… това щеше да отнеме почти цялата нощ.

Защо се случваше точно сега? Когато беше убеден, че обект 522 е особено опасен. Всъщност, като имаше предвид интервала на извършване на престъпленията — по-ранните случаи, уличаването на братовчед му и днешното — те като че ли зачестяваха. Последните събития особено го бяха разтревожили: извършителят се беше обърнал срещу тях и почти бе предизвикал смъртта на Сакс.

Да. Или не?

След неколкоминутен мъчителен размисъл Райм отговори:

— Инспекторе, много съжалявам, но тук възникна нещо спешно. Имаме серийни убийства и трябва да се съсредоточа върху тях.

— Разбирам. — отвърна Лонгхърст с типичната британска резервираност.

— Ще се наложи да поверя цялото разследване на вас.

— Няма проблем, детективе. Разбирам.

— Действайте както намерите за добре.

— Благодарна съм ви за доверието. Ще хванем този човек и ще ви държим в течение. По-добре да се хващаме на работа.

— Късмет.

— На вас също.

На Линкълн Райм му беше изключително трудно да се откаже от преследване, особено от преследването на този престъпник.

Решението обаче бе взето. Сега залавянето на обект 522 беше единствената му задача.

— Мел, обади се да разбереш къде, по дяволите, се губят уликите от Бруклин.

12

Ето нещо неочаквано.

Имайки предвид адреса в Горен Ийстсайд и факта, че Робърт Йоргенсен е хирург ортопед, Амелия Сакс очакваше „Хендерсън Хаус Резидънс", хотелът от бележката, да е много по-изискано място от това, което беше всъщност.

Алеята отпред беше отвратителна, свърталище на наркомани и пияници. Нацвъканото от мухи фоайе, пълно с разнородни вехти мебели, смърдеше на чесън, евтин препарат за миене, безполезен ароматизатор и пот. Повечето приюти за бездомници бяха по-уютни..

Тя спря на мрачния вход и се обърна. Все още изнервена от лекотата, с която престъпникът бе изпратил федералните агенти да я арестуват в Бруклин, много внимателно огледа улицата. Никой не й обръщаше внимание, но все пак убиецът е бил около къщата на Леон Уилямс, а тя изобщо не го беше забелязала. Огледа една изоставена постройка отсреща. Дали някой я наблюдаваше от прашните прозорци?