Читать «Обект № 522» онлайн - страница 54

Извини се, но не личеше да съжалява особено. Лицето му изразяваше главно недоумение.

Няколко минути по-късно дойдоха шефът му и други двама агенти.

Заместник-главният агент проведе неколкоминутен разговор. След като затвори, обясни какво е станало. В Бюрото получили анонимно обаждане от човек, който твърдял, че въоръжена жена, отговаряща на описанието на Сакс, току-що е застреляла някого след скарване, вероятно свързано с наркотици.

— В момента работим в квартала — обясни агентът. — Разследваме няколко убийства. — Кимна към подчинения си, който се беше опитал да арестува Сакс. — Антъни живее на една пресечка оттук. Началникът на операцията го изпрати да прецени ситуацията, докато той събере екипа.

Антъни добави:

— Реших, че се каните да избягате, затова взех няколко плика от готова храна и реших да действам. Леле…

Сега осъзнаваше какво е могло да стане. Пребледня, а Сакс се замисли, че пистолетите „Глок" имат много мек спусък. Запита се за колко й се е разминало да я застрелят.

— Какво правехте тук? — попита заместник-главният агент.

— Разследваме случай на изнасилване и убийство. — Тя премълча за обвиняването на невинни хора. — Предполагам, че извършителят ме е видял и е подал сигнала, за да ни забави.

„Или да се погрижи да ме застрелят" — помисли си.

Федералният агент поклати глава и се намръщи.

— Какво има? — попита Сакс.

— Просто ми хрумна, че този тип трябва да е много хитър. Ако се беше обадил в градската полиция, както биха постъпили повечето хора, там щяха да знаят за вашето разследване. Ние знаехме само, че сте въоръжена. Щяхме да бъдем много внимателни и готови да стреляме, ако посегнете към оръжието. — Намръщи се. — Много хитър ход.

— И дяволски опасен — добави Антъни, все още пребледнял.

Агентите си тръгнаха и тя натисна копчето за бързо набиране.

Райм вдигна и тя му разказа за случилото се.

След кратко мълчание криминологът измърмори:

— Обадил се е на федералните?

— Да.

— Като че ли е знаел, че имат акция в района. И че оня агент живее наблизо.

— Няма как да е знаел — възрази тя.

— Може би. Но със сигурност е знаел едно нещо.

— Какво?

— Знаел е къде точно се намираш. Значи те е следил. Внимавай, Сакс.

* * *

Райм обясняваше на Селито как извършителят е заложил клопка Сакс в Бруклин.

— Сериозно? — удиви се детективът.

— Да.

Двамата обсъждаха как би могъл да се добере до такава информация, когато телефонът иззвъня.

От микрофона прозвуча гласът на Лонгхърст:

— Детектив Райм, как сте?

— Добре.

— Чудесно. Исках само да ви кажа, че намерихме скривалището му. Не беше в Манчестър, а в едно градче наблизо. Олдам. На изток от града. — Лонгхърст обясни, че от един информатор на Дани Крюгер научили за човек, отговарящ на описанието на Ричард Логан, който се интересувал да закупи някакви оръжейни части. — Забележете, не цялото оръжие. Но ако можеш да използваш частите, за да поправиш оръжието, вероятно можеш и да си сглобиш.

— Карабини?

— Да. Голям калибър.

— Някаква идентификация?

— Не, но го помислили за американски военен. Обещал да им осигури голямо количество боеприпаси на ниска цена. Имал официални военни документи — инвентарни списъци и технически характеристики.