Читать «Обект № 522» онлайн - страница 53

— Принципът на Локар е инструмент в нашите разследвания, Джо. Този престъпник обаче го използва като оръжие. Това е методът му на действие. Убива и се измъква от правосъдието, защото осъждат друг за престъпленията му. Знае точно кога да нанесе удара си, какви улики да подхвърли и кога да го направи. Криминалистите, детективите, хората в лабораторията, прокурорите и съдиите… той използва всички, прави ги съучастници. Това няма нищо общо с братовчед ми, Джо. Единствената ми грижа е да спра този опасен човек.

Последва дълго мълчание.

— Добре. Давам ви зелена улица.

Селито вдигна вежди.

— При едно условие. Ще ме информирате за всичко ново по случая. Без изключение.

— Разбира се.

— А пък ти, Лон, ако отново се опиташ да ме подведеш, ще те изпратя в счетоводния отдел. Ясно ли е?

— Да, капитане. Абсолютно.

— Освен това, след като така и така си при Линкълн, предполагам, че искаш да те прехвърля от случая „Владимир Денко" към новия.

— Пити Хименес е навътре в нещата. Свършил е повече работа от мен и е взел случая присърце.

— Делрей се занимава с информаторите, нали? Oт страна на федералните?

— Точно така.

— Добре. Освобождавам те. Временно. Отвори досие за новото разследване… тоест регистрирай официално досието, което вече си отворил нелегално. Сега слушайте внимателно: нямам намерение да разгласявам за никакви невинно осъдени. Не искам да се разчува. Вие също ще мълчите. Проблемът не трябва да става публично достояние. Единственото престъпление, което разследвате, е днешното изнасилване и убийство. Точка. Този извършител може се опитва да хвърля вината върху невинни хора и това да е методът му на действие, но не разрешавам да давате никакви други подробности. Ще казвате само това и то само ако ви попитат. Няма да повдигате сами темата и за Бога, в никакъв случай не го споменавайте пред пресата.

— Аз не разговарям с пресата — заяви Райм. Кой би разговарял, ако можеше да го избегне? — Ще трябва обаче да прегледаме другите два случая, за да разберем как действа извършителят.

— Не съм казал, че не може — отговори капитанът с твърд, но не рязък тон. — Дръжте ме в течение.

Затвори.

— Е, спасихме разследването — отбеляза Селито, като се предаде на изкушението, лапна останалото парченце от бисквитата и го прокара с глътка кафе.

* * *

Застанала на тротоара заедно с други трима мъже с цивилни дрехи, Амелия Сакс говореше с добре сложения мъж, който бе отворил вратата на колата й и беше насочил оръжие срещу нея. Оказа се не обект 522, а агент от федералното бюро по наркотиците.

— Още не можем да си обясним как е станало — каза той, като погледна началника си, заместник-главен агент в бруклинския клон на Бюрото.

— След няколко минути ще научим повече — увери я заместник-главният агент.

Малко по-рано пред дулото на пистолета Сакс бе вдигнала бавно ръцете си и се беше представила като полицай. Агентът взе оръжието й и два пъти провери документите й. После й върна пистолета, като поклати глава:

— Не разбирам.