Читать «Обект № 522» онлайн - страница 52

— За мен малко уиски, ако може — побърза да поръча Райм.

— Не.

Том излезе.

Райм се намръщи:

— Очаквах, че Малой ще ни отреже, след като научи за специалната акция, но сега, след като сме по гореща следа, имаме нужда от подкрепата на началството. Какво ще правим?

— По-добре бързо измисли нещо, защото иска да му се обадим. Спешно.

Селито отпи глътка кафе и с известна неохота остави половината от нахапаната бисквита, явно решен да не я дояде.

— Имам нужда от подкрепата на началството — натърти Райм. — Изпратил съм хора да търсят този негодник.

— Да се обадим тогава. Готов ли си?

— Да, да.

Селито набра и включи микрофона.

— Намали звука — предупреди Райм. — Подозирам, че ще има викове.

— Малой на телефона.

Райм чу свистене на вятър, гласове и звън на съдове и прибори. Може би следобедна закуска.

— Капитане, тук съм с Линкълн Райм. Включени сме на микрофон.

— Добре, какво, по дяволите, става? Можехте да ми кажете, че Линкълн иска да използва специалния отряд. Не знаехте ли, че съм забранил всякакви специални акции до утре сутринта?

— Не, не е знаел — отговори Райм.

— Да, но знаех достатъчно, за да се досетя — измънка Селито.

— Трогнат съм, че така се подкрепяте взаимно, но въпросът е защо не ми казахте.

— Защото имахме добра възможност да заловим опасен изнасилвач и убиец. Сметнах, че не можем да си позволим забавяне.

— Аз не съм дете, лейтенант. Вие ми излагате фактите, а аз решавам какво да се прави. Такава е системата.

— Съжалявам, капитане. Тогава решението ми се стори правилно.

Мълчание. После:

— Обаче се е измъкнал.

— Да — потвърди Райм.

— Как?

— Събрахме спешно екип, но подготовката не беше от най-добрите. Извършителят е бил по-близо, отколкото очаквахме. Предполагам, че е видял някоя от колите или някого от екипа. Избяга. Но остави улики, които могат да ни помогнат.

— И те сега пътуват към лабораторията в Куинс… или към вас?

Райм и Селито се спогледаха. В институции като Нюйоркското полицейско управление хората се издигат в йерархията благодарение на опит, амбиция и бърз ум. Малой вече бе предвидил действията им.

— Помолих да ми ги донесат тук — отговори Райм.

От микрофона се чу отегчена въздишка.

— Линкълн, надявам се, че разбирате проблема, нали?

Конфликт на интереси, помисли си криминологът.

— Има крещящ конфликт на интереси между работата ви като консултант на полицията и опитите да помогнете на братовчед си. Освен това искате да изкарате, че сме арестували погрешния човек.

— Защото точно така е станало. Освен това са осъдени двама невинни. — Райм напомни на Малой за изнасилването и кражбата на монети, за които им беше казал Флинтик. — И не бих се изненадал, ако има още такива случаи… Знаете ли за принципа на Локар, Джо?

— Този от вашата книга, учебника по криминология?

Френският криминалист Едмон Локар е формулирал правилото, че между извършителя и местопрестъплението или жертвата винаги се извършва пренос на материали, които могат да послужат като веществени доказателства. Имал е предвид главно прах, но правилото важи за много вещества. Връзката може да е трудна за откриване, но винаги съществува.