Читать «Обект № 522» онлайн - страница 51

Сакс отново се съсредоточи върху бележките си.

Довърши последното изречение и ги пъхна в куфарчето си. Изведнъж усети, че нещо не е наред. Мъжът с плика вече трябваше да е подминал колата й. Но тя не го видя. Дали беше влязъл в някоя от близките сгради? Тя се обърна да погледне тротоара, където го беше видяла за последно.

Не!

Пликът бе захвърлен на паважа зад колата. Бил е само за маскировка!

Сакс посегна към пистолета си, но преди да успее да го извади, вратата от дясната страна се отвори рязко и тя видя присвитите очи на убиеца и дулото на оръжието му, насочено към лицето й.

* * *

Отвън се позвъни и след няколко секунди Райм чу други познати стъпки. Тежки.

— Влизай, Лон.

Детектив Лон Селито кимна за поздрав. Дебелото му тяло беше натъпкано в сини дънки и тъмнопурпурна риза „Айзъд", освен това носеше маратонки, което изненада Райм. Криминологът рядко го виждаше с цивилни дрехи. Удиви го също фактът, че макар Селито винаги да ходеше с безобразно измачкани костюми, сегашните му дрехи изглеждаха така, сякаш току-що са свалени от дъската за гладене. Единствените гънки бяха там, където големият му корем стърчеше над панталона, и около издутината над недобре скрития му служебен пистолет.

— Офейкал е, доколкото разбрах.

— Изчезнал яко дим — изсумтя Райм.

Дъските изскърцаха под тежестта на дебелака, който се приближи до таблицата с уликите и я огледа.

— Така ли го кръстихте? Пет-двайсет и две?

— Защото е двайсет и втори май. Какво стана с руската връзка?

Селито сякаш не чу въпроса.

— Господин Пет-двайсет и две оставил ли е нещо на местопрестъплението?

— Скоро ще научим. Хвърлил е плика с уликите, които е смятал да остави. Всеки момент ще ми ги донесат.

— Това вече е полезно.

— Чай, кафе?

— Да — обърна се детективът към Том, който също бе влязъл в стаята. — Благодаря. Кафе. Имаш ли обезмаслено мляко?

— Два процента.

— Добре. Ами от онези бисквити като миналия път? Шоколадовите?

— Само курабийки с овесени ядки.

— Те също са вкусни.

— Мел? — попита Том. — Ти искаш ли нещо?

— Ако ям или пия около работната маса, ще ми се развикат.

Райм се сопна:

— Не съм виновен аз, че адвокатите на защитата толкова обичат да отхвърлят веществени доказателства поради странични замърсявания. Не измислям аз правилата.

— Виждам, че настроението ти не се е подобрило — отбеляза Селито. — Какво става в Лондон?

— Точно сега не ми се говори за това.

— Е, за да те ободря, имаме още един проблем.

— Малой?

— Да. Чул, че Амелия извършва оглед и е наредила специална акция. Зарадвал се, като си помислил, че е по случая „Денко", но много се вкиснал, когато разбрал, че не е. Попита дали има връзка с теб. Готов съм да поема юмрук в лицето вместо теб, Линк, но не и куршум. Изтропах те… О, благодаря.

Селито кимна на Том, който донесе кафето и бисквитите. Болногледачът постави друга чаша и чинийка на масата до Купър, който си сложи гумени ръкавици и взе една бисквита.