Читать «Обект № 522» онлайн - страница 50

— Това ли е?

— Да.

— Добре, донеси уликите. После искам да направиш оглед на мястото на убийството на Уайнбърг. Ще го запазят непокътнато, докато отидеш.

— Имам още една следа, Райм.

— Така ли? Каква?

— На дъното на плика с уликите имаше залепена бележка. Извършител Пет-двайсет и две е бързал да се отърве от уликите, но не съм сигурна, дали е искал да изхвърли и бележката.

— Какво пише на нея?

— Номер на хотелска стая в Горен Ийстсайд, Манхатън. Искам да я проверя.

— Мислиш ли, че Пет-двайсет и две живее там?

— Не. Обадих се на рецепцията и ми казаха, че наемателят е бил в стаята си през целия ден. Някой си Робърт Йоргенсен.

— Трябва да се направи оглед на местопрестъплението, Сакс.

— Изпрати Рон. Ще се справи.

— Предпочитам ти да го направиш.

— Мисля, че е по-важно да проверя дали има връзка между този Йоргенсен и извършител Пет-двайсет и две. И то бързо.

Райм не можеше да отрече. Освен това бяха провели сериозна подготовка на Пуласки как да извършва оглед по метода на мрежата — предпочитаният метод на Райм, при който вероятността за намиране на повече веществени доказателства е по-голяма.

Със смесени чувства на началник и родител, Райм знаеше, че рано или късно младежът ще трябва да направи първия си самостоятелен оглед на място на убийство.

— Добре — изръмжа — Да се надяваме, че от тази бележка ще излезе нещо съществено… — Не се сдържа и добави: —…а не е безсмислена загуба на време.

Сакс се засмя:

— Не се ли надяваме всеки път да е така, Райм?

— И предупреди Пуласки да не се изложи.

Затвориха и Райм каза на Купър, че уликите скоро ще дойдат.

Загледа се в таблото и измърмори:

— Измъкнал се е.

Нареди на Том да запише оскъдните данни, които имаха за външния вид на извършителя.

Вероятно бял или с бледа кожа…

Какво можеше да им помогне това!

* * *

Амелия Сакс седеше на предната седалка на форда си с отворена врата. Топлият пролетен ветрец полъхваше в колата, която миришеше на стара кожена тапицерия и машинно масло. Водеше си записки за доклада от огледа. Винаги го правеше възможно най-скоро след претърсването на местопрестъплението. Удивително бе колко лесно забравя човек. Цветовете се променяха, лявото ставаше дясно, врати и прозорци се преместваха от една стена на друга или съвсем изчезваха.

Тя спря и отново се замисли за странните факти в това разследване. Убиецът почти бе успял да хвърли вината за ужасяващо изнасилване и убийство върху невинен човек. Но как? Никога не се беше сблъсквала с такъв престъпник — подхвърлянето на улики за заблуда на полицията не беше необичайно, но този човек бе гений в насочването по погрешна следа.

Беше спряла на две пресечки от кофата за боклук, където бе намерила плика, в пуста, сенчеста уличка.

С периферното си зрение мярна някакво движение. Помисли си за обект 522 и се сепна. Погледна в огледалото и видя някакъв човек, който вървеше към нея. Присви очи и го огледа внимателно, макар че изглеждаше безобиден: късо подстриган мъж с вид на бизнесмен. Носеше плик с храна за вкъщи, говореше по мобилния си телефон и се усмихваше. Типичен жител на квартала, излязъл да си купи китайска или мексиканска храна за вечеря.