Читать «Обект № 522» онлайн - страница 49

— Мисля, че някъде съм чул такова нещо.

— Ето още един любопитен факт. В момента има обявена амнистия. Човек може да предаде оръжието си в местния полицейски участък и няма да му създадат никакви проблеми… Добре, пазете се. Възползвайте се от остатъка от уикенда.

— Ще се опитам.

11

Наблюдавам как една полицайка претърсва кофата, в която хвърлих уликите. Отначало се шокирах, но после осъзнах, че не би трябвало да ми прави впечатление. Ако са достатъчно умни, за да се досетят за мен, би трябвало да се сетят да претърсят и боклука.

Съмнявам се, че са ме огледали добре, но внимавам. Разбира се, не съм на улицата — седя в един ресторант от другата страна и насила преглъщам хамбургер с чаша вода. В полицията имат едно подразделение, наречено „Антикриминално", което звучи абсурдно. Сякаш другите подразделения са прокриминални. Полицаите от антикриминалното подразделение са цивилни, обикалят около района на местопрестъплението и търсят очевидци, а понякога дори престъпниците, ако някой се върне. Повечето престъпници го правят, защото са глупаци или постъпват неразумно. Но аз съм тук по две конкретни причини. Първо, защото осъзнах, че имам проблем. Не мога да живея с него и затова се нуждая от решение. А не можеш да решиш проблем, без да имаш информация. Вече узнах няколко неща.

Например познавам няколко от хората, които ме преследват. Като тази червенокоса полицайка с белия гащеризон, изкуствена материя, която се съсредоточава при огледа на местопрестъплението, както аз се съсредоточавам върху данните.

Виждам я как излиза от оградения с жълта лента район, носейки няколко плика. Прибира ги в няколко сиви пластмасови кутии и съблича гащеризона. Въпреки стаения ужас от катастрофата този следобед аз чувствам как нещо в мен трепва при вида на тесните й дънки. Удовлетворението от транзакцията с Майра 9834 започва да преминава.

Когато ченгетата се връщат при колите си, тя се обажда по телефона.

Плащам сметката и непринудено излизам от ресторанта, държейки се като всеки друг клиент в този прекрасен неделен следобед.

Вън. От. Обсег.

О, коя е втората причина да съм тук?

Много проста. За да защитя съкровищата си, да защитя живота си, което означава, че трябва да направя всичко възможно, за да ги накарам да се махнат.

* * *

— Какво е оставил в кофата? — попита Райм по телефона.

— Не е много. Но сме сигурни, че това са неговите неща. Кървава хартиена салфетка и течна кръв в найлонови пликчета, която е искал да остави по колата и в гаража на Уилямс. Изпратих проба за предварителен анализ в лабораторията. Има още компютърна разпечатка на снимката на жертвата. Руло тиксо — марка „Хоум Депоу". И една маратонка. Изглежда нова.

— Само една ли?

— Да. Дясна.

— Може би я е откраднал от къщата на Уилямс, за да остави отпечатък на местопрестъплението. Някой видял ли го е добре?

— Един снайперист и двама души от отряда за наблюдение. Но не много отблизо. Вероятно е бял или цветнокож с бледа кожа, среден на ръст. Тъмна спортна шапка, черни очила, раница. Не знаем възрастта му, нито цвета на косата.