Читать «Обект № 522» онлайн - страница 48
Джеффри Дивер
По нареждане на Райм Мел Купър направи кръстосана справка в Управлението по превозните средства и полицейския архив и намери седем чернокожи, осъждани за престъпления, по-сериозни от нарушения на закона за движение по пътищата. Спряха се на един от тях: с присъда за нападение срещу жена. Леон Уилямс беше идеален за изкупителна жертва.
Съвпадение и полицейска находчивост.
За да се изпрати ударен отряд, беше необходимо нареждане от лейтенант или по-старши офицер. Капитан Джо Малой още не подозираше за нелегалното разследване 522, затова Райм се обади на Селито, който не беше доволен, но накрая склони да се обади на Бо Хауман и да нареди специална операция.
Амелия Сакс и Пуласки също отидоха на мястото и научиха, че в къщата е Уилямс, а не обект 522. Заеха позиции, за да заловят убиеца, когато дойде да остави уликите. Планът бе импровизиран, имаше много слабости — и явно се беше провалил, макар че успяха да спасят един невинен човек от арестуване и обвиняване в убийство и може би щяха да намерят добри улики, които да ги заведат при истинския престъпник.
— Нещо ново? — обърна се Сакс към Хауман, който разговаряше с неколцина от хората си.
— Не.
Радиостанцията отново изпращя и Сакс чу глас:
— Отряд едно. Намираме се от другата страна на шосето. Изглежда, че се е измъкнал. Сигурно е избягал в метрото.
— Мамка му — измърмори тя.
Хауман се намръщи, но нищо не каза.
Гласът от радиостанцията продължи:
— Проследихме пътя, по който вероятно е минал. Може да е хвърлил улики в кофа за боклук.
— Това вече е нещо — оживи се Сакс. — Къде?
Записа адреса, който й каза полицаят.
— Да отцепят района. Отивам след десет минути.
Сакс се качи по стълбите на верандата и почука на вратата. Леон Уилямс отвори и полицайката каза:
— Съжалявам, че нямаше време да ви обясня. Човекът, когото искахме да хванем, идваше във вашата къща.
— В моята ли?
— Така смятаме. Но се измъкна.
Сакс разказа за Майра Уайнбърг.
— О, не… мъртва ли е?
— За съжаление, да.
— Съжалявам, ужасно съжалявам.
— Познавахте ли я?
— Не, никога не съм чувал това име.
— Предполагаме, че убиецът е искал да натопи вас за престъплението.
— Мен ли? Защо?
— Нямаме представа. По-късно може да се наложи да ви разпитаме.
— Разбира се. — Той й каза номерата на домашния и мобилния си телефон. После се намръщи. — Може ли да попитам нещо? Изглеждате сигурна, че не съм го извършил аз. Откъде знаете, че съм невинен?
— Колата и гаража ви. Нашите хора ги претърсиха и не откриха улики от местопрестъплението. Почти сме сигурни, че убиецът е искал да подхвърли някои неща, с които да ви уличи. Разбира се, ако бяхме дошли
— Да, детективе?
— Просто някои любопитни факти, които могат да ви заинтересуват. Знаете ли, че притежаването на нерегистрирано огнестрелно оръжие в Ню Йорк е сериозно престъпление?
