Читать «Обект № 522» онлайн - страница 44

Отвори прозорчето и се измъкна навън. Запълзя към къщата на Уонг, погледна надясно. И се вцепени.

„Мили Боже…"

Двама полицаи, мъж и жена, с пистолети в ръка, пълзяха през тясното дворче. Не гледаха към него, а настрани, към задната врата и уличката.

Отново го обхвана паника. Можеше да извади пистолета и да ги заплаши. Да ги накара да седнат, да си сложат белезници и да хвърлят радиостанциите си. Никак не му се искаше да го прави, това би било истинско престъпление. Но нямаше друг избор. Те очевидно бяха убедени, че е извършил нещо ужасно. Да, щеше да вземе пистолетите им и да избяга. Може би имаха цивилна кола, спряна наблизо. Щеше да вземе ключовете им.

Дали някой им пазеше гърба, някой, когото той не виждаше? Може би снайперист?

Е, трябваше да рискува.

Уилямс безшумно остави чантата и посегна към пистолета.

В този момент жената погледна към него. Уилямс изтръпна. „Мъртъв съм" — помисли си.

„Джанийс, обичам те…"

Жената обаче погледна някакво листче, после присви очи и пак се обърна към него.

— Леон Уилямс?

Гласът му отказа.

— Аз…

Кимна, раменете му потрепериха. Не можеше да откъсне поглед от хубавото й лице, червената коса, вързана на опашка, хладните й очи.

Тя му показа значката, която висеше на врата й.

— Полиция. Как излязохте от къщата? — После забеляза прозорчето и кимна. — Господин Уилямс, в момента провеждаме акция. Бихте ли се върнали в къщата? Там ще е по-безопасно за вас.

— Аз… — Гърлото му се беше свило от паника. — Аз…

— Веднага — настоя тя. — Когато свършим, ще ви обясним всичко. Не вдигайте шум. Не се опитвайте да излизате пак. Моля ви.

— Да, аз… Да.

Уилямс стисна чантата и понечи да се вмъкне обратно през прозорчето.

Полицайката заговори по радиостанцията:

— Тук е Сакс. Ще разширя периметъра, Бо. Той ще действа много внимателно.

Какво, по дяволите, ставаше? Уилямс не губи време за излишни размишления. Тромаво се вмъкна в мазето и се качи на първия етаж. Веднага отиде в банята. Вдигна капака на тоалетното казанче и пусна пистолета вътре. Отиде при прозореца и понечи пак да надникне навън, но спря и изтича обратно в тоалетната, точно навреме, за да повърне.

* * *

Може би ще прозвучи странно в този прекрасен ден — и след онова, което правихме с Майра 9834 — но ми се иска да съм в офиса.

Първо, обичам да работя, винаги ми е доставяло удоволствие. Атмосферата също ми харесва, приятелските отношения с шестнайсетичните наоколо, почти като семейство сме.

Освен това имаш чувството, че правиш нещо полезно. Работя в преуспяваща нюйоркска фирма. („Водеща", можете да чуете, но аз мразя това определение, този шаблон. Не, великите водачи — Рузвелт, Труман, Цезар, Хитлер — не са имали нужда да се крият зад евтина риторика.)

По-важно е, разбира се, как работата ми помага за моето хоби. Не, нещо повече. Тя е жизненоважна за него.

Работата ми е добра, много добра. Мога да се измъквам от службата, когато поискам. С известно разместване на смени намирам време през седмицата, когато мога да се отдавам на страстта си. И като се има предвид какъв съм в обществото — професионалното ми реноме, така да се каже — едва ли някой ще заподозре, че всъщност съм съвсем друг човек. Меко казано.