Читать «Обект № 522» онлайн - страница 45
Джеффри Дивер
Често се трудя през почивните дни и това е любимото ми време за работа — освен, разбира се, когато съм зает с транзакция с красиво момиче като Майра 9834 или съм отишъл да взема картина, книги с комикси, монети или рядка порцеланова ваза. Дори когато в офиса има още няколко шестнайсетични, в празничен ден, събота или неделя, коридорите бучат от монотонния звук на колела, бавно теглещи обществото напред — към един по-дързък нов свят.
Я, антикварен магазин! Спирам пред витрината. Има картини и сувенирни чинии, чаши и плакати, които ми харесват. Уви, няма да мога да се върна да си купя нещо, защото магазинът е твърде близо до къщата на Леон 6832. Вероятността някой да направи връзка между мен и „изнасилвача" е минимална, но… защо да рискувам? (Пазарувам само в магазини или събирам неща от улицата. „И-бей" е забавен за разглеждане, но да купиш нещо по Интернет? Трябва да си луд, за да го направиш.) За момента няма проблем да се пазарува с пари в брой. Скоро обаче и тях ще ги бележат, като всички останало. Всяка банкнота с радиоидентификация. В някои страни вече се прави. Банката ще знае коя 2.0-доларова банкнота от кой банкомат си изтеглил. Ще знаят дали си я изхарчил за кокаин, сутиен за любовницата си или аванс за наемен убиец. Понякога си мисля, че трябва да се върнем към златото.
Вън. От. Обсег.
Ох, горкият Леон 6832. Знам лицето му от снимката на шофьорската му книжка, с добронамерено изражение, когато е гледал към фотоапарата. Представям си физиономията му, когато полицията почука на вратата и му покаже заповед за арестуване по подозрение в изнасилване и убийство. Представям си и ужаса, с който ще погледне приятелката си Джанийс 9810 и десетгодишния й син, ако са вкъщи, когато това стане. Чудя се дали се разплаква лесно.
Остават ми три пресечки. И…
Чакай… Има нещо странно.
Два нови форда „Краун Виктория", паркирани в тази засадена с дървета странична уличка. Статистически е малко вероятно кола с тази марка и в такова безупречно състояние да се появи в този квартал. Още по-невероятно е да се появят две, а пък тези са спрени една до друга й по тях няма нито едно листче или цветче от дърветата. Значи са дошли наскоро.
Аха, да, един кратък поглед вътре — нормално любопитство на случаен минувач — е достатъчен, за да разбера, че са полицейски.
Може би са дошли по сигнал за семейна свада или кражба с взлом. Да, статистически тези закононарушения са доста често явление в тази част на Бруклин, но много рядко се случват по това време на деня — преди биреното време. Пък и едва ли ще видите скрити цивилни автомобили, само синьо-бели патрулки, които се забелязват отдалече. Да помислим. Спрени са на три пресечки от Леон 6832… Трябва да го обмисля. Не е изключено командирът им да е казал: „Той е изнасилвач. Опасен е. Влизаме след десет минути. Спрете колата на три пресечки от къщата. Бързо."
Небрежно поглеждам в съседната уличка. Виж ти, става по-сериозно. Виждам паркиран на сянка микробус на Отряда по криминалистика. Спешна служба. Те често участват при арестуването на хора като Леон 6832. Обаче как са се появили толкова скоро? Обадих се на 911 само преди половин час. (Винаги има тази опасност, но ако се обадиш твърде късно след транзакцията, ченгетата могат да се почудят защо чак сега подаваш сигнала за писъците и че си видял подозрителен човек.)