Читать «Обект № 522» онлайн - страница 42

Абсолютен, безпомощен страх.

— Не, не, не, не.

Започна да се задушава. Преди няколко месеца бе престанал да взема лекарствата, защото си мислеше, че вече е по-добре.

Сега, докато гледаше детективите да се приближават към къщата, Леон Уилямс си помисли панически: „Бягай, спасявай се!"

Трябваше да се махне оттук. За да покаже, че Джанийс няма нищо общо, за да спаси нея и сина й — двама души, които обичаше — трябваше да изчезне. Закачи веригата на вратата, дръпна резето и изтича на горния етаж, грабна някаква чанта и набута в нея каквото се сети. Безсмислени неща: пяна за бръснене, но не самобръсначка; бельо, но не ризи; обувки, но не чорапи.

Взе още едно нещо от гардероба.

Пистолета си, 45-калибров „Колт". Не беше зареден — и през ум не му беше минавало да стреля по някого — но можеше да блъфира, за да си осигури път за бягство или да открадне кола, ако се наложи.

„Бягай! Сега!"

Уилямс хвърли прощален поглед към общата им снимка с Джанийс и сина й, от една екскурзия в Сикс флагс. Сълзите му отново потекоха, избърса очите си, метна чантата през рамо и опипвайки ръкохватката на тежкия пистолет, тръгна надолу по стълбите.

10

— Предният снайперист на позиция ли е?

Бо Хауман, бивш сержант от армията, а сега — командир на отряда за бързо реагиране на нюйоркската полиция, посочи към една сграда, която беше идеална позиция за стрелба към дворчето на къщата, обитавана Леон Уилямс.

— Да, сър — отговори един полицай, който стоеше наблизо. — А Джони държи на прицел задния двор.

— Добре.

Прошарен, късо подстриган и жилав, Хауман заповяда на двата щурмови отряда да заемат позиции:

— И не се показвайте.

Допреди малко Хауман беше в собствения си двор недалеч оттук и се опитваше да запали барбекюто с някакви въглища, останали от миналата година, когато му се обадиха, че е извършено изнасилване и убийство и има ясни улики, сочещи към вероятния извършител. Той веднага предаде мисията по разпалването на скарата на сина си, облече бойната си униформа и тръгна бързо, като си благодареше, че не е отворил първата си бира. Хауман спокойно шофираше след две бири, но до осем часа, след като е пил, не си позволяваше да стреля — а сега, в този прекрасен неделен ден, можеше да се наложи.

Радиостанцията му изпращя и от слушалките се чу:

— Отряд за наблюдение едно до Базата. Край.

Отрядът за наблюдение се намираше отсреща, при първия снайперист.

— Базата слуша. Казвай. Край.

— Засичаме топлина. Вътре може да има човек. Не се чува нищо.

„Може да има" — раздразнено си помисли Хауман. Беше видял бюджета за специалната апаратура. За толкова пари би трябвало да определи със сигурност дали вътре има човек — дори да каже номера на проклетите му обувки и дали си е мил зъбите сутринта.

— Пак проверете.

След няколко минути, които му се сториха вечност, отново чу:

— Отряд за наблюдение едно. Да, вътре със сигурност има човек. Видяхме го през прозореца. И със сигурност е Леон Уилямс, ако съдим по снимката. Край.