Читать «Обект № 522» онлайн - страница 41

Ченгетата се огледаха предпазливо, после — разсейвайки всяка надежда, че това е някакво странно съвпадение — се приближиха до бежовия додж на Уилямс, погледнаха номера и надникнаха вътре. Единият заговори по радиостанция.

Уилямс отчаяно примижа и изпъшка възмутено.

Тази жена не се отказваше.

Тази жена…

Миналата година бе забърсал едно момиче, което беше не само хубаво, а и умно, и добро. Поне така изглеждаше в началото. Скоро след като връзката им стана сериозна обаче, тя се оказа истинска вещица. Сприхава, ревнива, отмъстителна. Неуравновесена… Ходиха около четири месеца — най-лошите в живота му. През повечето време се налагаше да защитава собствените й деца от майка им.

За доброто, което бе сторил, накрая се озова зад решетките. Една вечер Летиша замахна да удари дъщеря си, че не била измила достатъчно добре някаква тенджера. Уилямс инстинктивно хвана ръката на жената, докато разплаканото момиче избяга. Успокои майката и с това си помисли, че проблемът е приключен. След няколко часа обаче, докато седеше на верандата и обмисляше как да й отнеме децата, може би да ги върне на баща им, ченгетата пристигнаха и го арестуваха.

Летиша му предяви обвинения за нападение, като показа за доказателство синините, които пръстите му бяха оставили върху ръката й. Уилямс кипна от възмущение. Обясни какво е станало, но полицаите бяха принудени да го арестуват. Стигна се до дело, но Уилямс не позволи на детето да свидетелства в негова полза, макар че то искаше. Обявиха го за виновен и го осъдиха да полага общественополезен труд.

По време на делото обаче той свидетелства за жестокото отношение на Летиша към децата. Прокурорът му повярва и даде името на жената на Социалната служба. Техен представител дойде да разследва положението на децата, скоро й ги отнеха и попечителството беше дадено на баща им.

Летиша започна да тормози Уилямс. Това продължи доста време, но преди няколко месеца тя изчезна и той бе започнал да си мисли, че го е оставила на мира…

Сега обаче… това! Знаеше, че зад всичко стои тя.

Боже мили, какво е писано да изтърпи един мъж?

Той отново погледна. Не! Детективите бяха извадили пистолетите си.

Обзе го ужас. Може би беше наранила някое от децата си и твърдеше, че той го е направил. Не би се изненадал.

Ръцете му затрепериха и по страните му потекоха едри сълзи. Изпита същата паника, която беше почувствал в пустинята, когато се обърна към другаря си и в този момент усмихнатият младеж от Алабама се превърна в червена пихтия, разкъсан от иракска граната. До този момент Уилямс беше горе-долу добре. Бяха стреляли по него, беше го засипвал пясък от експлозии, беше припадал от горещина. Но да види как Джейсън се превръща в нещо… това дълбоко го промени. Посттравматичният стресов синдром, с който се бореше постоянно, сега го облада.