Читать «Обект № 522» онлайн - страница 33

Сакс не го одобри.

— Това е важно — поучаваше го. — Животът ти преди, родителите ти. Ти убиваш миналото си, Райм.

Никога не беше виждал апартамента й (сградата не беше пригодена за инвалиди), но не се съмняваше, че в стаите е пълно със свидетелства за нейното минало. Разбира се, беше виждал много от снимките: Амелия Сакс като хубаво момиченце (с лунички, които отдавна бяха изчезнали) със сериозно лице; като ученичка с автомонтьорски инструменти в ръка; като колежанка в компанията на винаги усмихнат възрастен полицай и винаги сериозна майка; като фотомодел за списания и рекламни агенции, чиито очи излъчваха сдържаност (но Райм знаеше, че просто изразяват възмущението й срещу отношението към манекенките като към обикновени закачалки).

Имаше още стотици снимки, направени главно от баща й с фотоапарат за моментно проявяване.

Сакс огледа голите стени в къщата на Райм и навлезе там, където никой от болногледачите му — дори Том — не беше дръзнал да тършува: в кашоните в мазето, съдържащи безброй свидетелства за предишния живот на Райм, голямото Преди, предмети, скрити и пазени като спомени за първа съпруга от втората. Стените и полицата на камината вече бяха осеяни със сертификати, дипломи и семейни снимки.

Сега Райм гледаше една от тях — беше сниман като строен юноша, със спортен екип, минути след като бе финиширал в едно ученическо надбягване. С разрошена коса и изваян нос като на Том Круз, наведен напред, спрял длани върху коленете си, след като е пробягал една миля. Райм не беше спринтьор: обичаше романтиката, елегантността на дългите разстояния. За него тичането беше „процес".

Близките му сигурно са го гледали от трибуните. Баща му и чичо му живееха в околностите на Чикаго, макар и на известно разстояние един от друг. Домът на Линкълн беше на запад, в голата равнина, където все още имаше някакви обработваеми площи, беззащитна плячка за безскрупулни инвеститори и унищожителни торнада. Хенри Райм и семейството му бяха по-защитени и от двете опасности, на брега на езерото в Еванстън.

Хенри пътуваше два пъти седмично, за да изнася лекции по съвременна физика в Чикагския университет — дълги пътувания с прекачване през различните социални слоеве на града. Жена му, Пола, преподаваше в Северозападния университет. Имаха три деца: Робърт, Мари и Артър, кръстени все на известни учени. Първите двама — на Опенхаймер и Мария Кюри, а Арт — на Артър Комптън, който през 1942 година бил ръководител на известната Металургична лаборатория в Чикагския университет, параван на проекта за създаване на първата в света контролирана ядрена реакция. И трите деца получиха добро образование. Робърт — в Северозападния медицински университет, Мари — в Бъркли, Артър — в Масачузетския технически институт.

Робърт загина преди години при промишлена авария в Европа. Мари работеше в Китай по проблеми на околната среда. От родителите на двете семейства Райм беше останал само един жив представител — леля Пола живееше в пансион за възрастни хора, заобиколена от живи, ясни спомени отпреди шейсет години, но без голяма връзка с настоящето.