Читать «Обект № 522» онлайн - страница 34

Райм гледаше втренчено снимката си от детство. Не можеше да отмести очи, добре си спомняше състезанието… В университета професор Хенри Райм изразяваше одобрението си, като леко вдигаше вежди. На зрителската трибуна обаче винаги скачаше, свиреше с уста и крещеше на Линкълн: „Давай, давай, давай, можеш!" Насърчаваше го да положи още малко усилие и да финишира пръв (което момчето често правеше).

Райм предполагаше, че след състезанието е отишъл да празнува с Артър. Двете момчета бяха заедно винаги когато можеха, всеки изпитваше нужда от брат на своята възраст. Робърт и Мари бяха доста по-големи от Артър, а Линкълн беше единствено дете.

Така двамата взаимно се осиновиха. През повечето уикенди и всяко лято двамата „братя" се втурваха към нови приключения, често с корвета на Артър (дори като преподавател чичо Хенри печелеше няколко пъти повече от бащата на Райм; Теди също беше учен, но далеч от прожекторите на славата). Момчетата се забавляваха типично по тийнейджърски: момичета, мачове, филми, спорове, сандвичи и пици, по някоя и друга нелегална бира, разговори за света. И още момичета.

Сега, седнал в инвалидната количка, Райм се зачуди къде ли са отишли с Арт след състезанието.

Артър, когото обичаше като брат…

Артър, който не дойде да го види нито веднъж, след като гръбнакът му се пречупи като гнила дъска.

Защо, Артър? Кажи ми защо…

Звънецът прогони спомените. Том излезе в коридора и след секунди в стаята влезе строен пооплешивял мъж с фрак. Мел Купър намести дебелите очила на финия си нос и кимна на Райм:

— Добър ден.

— Много официално — отбеляза криминологът, като огледа фрака.

— Заради състезанието по танци. Ако бяхме сред финалистите, да знаеш, че нямаше да дойда. — Купър свали фрака и вратовръзката и нави ръкавите на ризата си до лактите. — Кажи, сега какво имаш по това изключително разследване, за което ми приказва.

Райм му разказа накратко.

— Съжалявам за братовчед ти, Линкълн. Не си спомням да си споменавал за него.

— Какво мислиш за метода на действие?

— Ако подозренията ти са верни, гениален е.

Купър погледна таблицата с уликите.

УБИЙСТВОТО НА АЛИС САНДЪРСЪН

АПАРТАМЕНТЪТ НА АЛИС САНДЪРСЪН:

* Следи от пяна за бръснене „Едж Адвансд Джел" с алое;

* Трохи от чиле „Прингълс", без мазнина, с аромат на барбекю;

* Нож „Чикаго Кътлъри";

* Изкуствен тор „Тру-гроу"

* Отпечатък от обувка „Олтън", модел „Изи-уок", номер 44;

* Люспа от гумена ръкавица;

* Името Арт и номер на предплатена телефонна сметка, записани в бележника на жертвата;

* Две бележки: „Арт — да пийнем по нещо" (в офиса) и „Артър" (в къщата);

* Свидетел видял светлосин мерцедес; номерът започва с NLP.

КОЛАТА НА АРТЪР РАЙМ:

* Светлосин седан „Мерцедес" С-клас от 2004, с регистрационен номер Ню Джърси NLP 745, на името на Артър Райм;