Читать «Обект № 522» онлайн - страница 31

— Предай извиненията ми на приятелката си, Мел. И тръгвай насам.

* Обработка The LasT Survivors: sqnka*

Сакс отиваше към червения си шевролет „Камаро", когато чу:

— Амелия!

Обърна се и видя хубаво момиче с дълга кестенява коса с червени кичури и няколко подбрани с вкус обици на ушите. Крепеше две брезентови раници. Лицето й, осеяно с лунички, сияеше от радост.

— Тръгваш ли?

— Имаме важно разследване — отговори Сакс. — Отивам в центъра. Искаш ли да те закарам?

— Ами, да. Ще взема влака от кметството.

Пам се качи в колата.

— Как е учението?

— Знаеш вече.

— Къде е приятелят ти? — поинтересува се Амелия и се огледа.

За малко го изпусна.

Стюарт Евърет учеше в манхатънската гимназия, където ходеше и Пам. Излизаха от няколко месеца. Бяха се запознали в класната стая и веднага бяха установили, че вкусовете им за музика и книги съвпадат. И двамата бяха в кръжока по поезия на училището, което успокои Сакс, че момчето не е нехранимайко или хулиган.

Пам хвърли едната от раниците, пълна с учебници, на задната седалка и отвори другата. Отвътре се показа главата на рунтаво кученце.

— Здравей, Джаксън. — Сакс го погали.

Дребната болонка захапа бисквитата с форма на кокал, която полицайката извади от една поставка за чашки, чието единствено предназначение бе за съхраняване на различни кучешки лакомства (стилът на шофиране на Сакс изключваше държането на каквито и да било отворени съдове с течности в колата).

— Стюарт не можа ли да те изпрати дотук? Що за обноски са това?

— Имаше футболен мач. Много си пада по спортовете. Всички ли момчета са такива?

Сакс се изсмя, докато излизаше на платното:

— Почти.

Въпросът прозвуча малко странно от момиче на тази възраст, което би трябвало да знае всичко за момчетата и спортовете. Пам Уилоуби обаче не беше като повечето момичета. Бе загубила баща си още като дете — в умиротворителна мисия на ООН — а психически нестабилната й майка се беше забъркала с десни политически и религиозни групировки, все по-често прибягващи до насилие. Сега излежаваше доживотна присъда за убийство (беше участвала в бомбен атентат срещу сградата на ООН преди няколко години, при който бяха загинали шестима души). Амелия Сакс и Пам се познаваха оттогава, когато полицайката бе спасила момичето от отвличане. Скоро след това Пам пак беше изчезнала, но по чиста случайност Сакс отново я спаси.

Освободена от агресивната си майка, Пам бе отишла в приемно семейство от Бруклин (което Сакс провери основно като агент от Сикрет Сървис при подготовка на президентско посещение). На Пам й харесваше в новото семейство, но със Сакс продължиха да се виждат и бяха станали много близки. Докато приемната майка бе твърде заета с отглеждането на още пет по-малки деца, Сакс беше като по-голяма сестра за момичето.

Това беше добре и за двете. Амелия винаги бе искала да има деца. Смяташе да създаде семейство с бившия си сериозен приятел, но той, също полицай, се оказа най-лошият избор, който можеше да направи (накратко: корупция, рекет и затвор). След него не беше излизала с мъже, докато не се запозна с Линкълн Райм, и оттогава бяха заедно. Криминологът не обичаше много деца, но беше добър човек, грижовен и умен и умееше да разделя хладния професионализъм от интимния си живот (за разлика от повечето мъже).