Читать «Обект № 522» онлайн - страница 32

На този етап обаче щеше да е трудно да създадат семейство: трябваше да се съобразяват с опасностите и жертвите на полицейската професия, с необуздаемата енергия, която и двамата чувстваха — и с несигурността за здравето на Райм в бъдеще. Оставаше им да преодолеят и една физиологическа бариера, макар че проблемът, както научиха, беше в Сакс, не в Райм (той бе напълно способен да има деца).

Затова засега грижите, които полагаше за Пам, й стигаха. Харесваше ролята си и я приемаше сериозно: момичето все по-лесно преодоляваше недоверието си към възрастните. Освен това Райм харесваше компанията на Пам. Понастоящем й помагаше при писането на книга, в която разказваше за живота си сред десните екстремисти, озаглавена „В плен". Том й беше казал, че има шанс дори да я поканят в предаването на Опра.

Докато задминаваше с висока скорост едно такси, Сакс каза:

— Така и не ми отговори. Как върви в училище?

— Чудесно.

— Готова ли си за теста в четвъртък?

— Ще го взема. Няма проблем.

Сакс се засмя:

— Днес дори не си отворила учебник, нали?

— Стига, Амелия. Беше такъв готин ден! Цяла седмица имахме скапано време. Трябваше да излезем.

Разумът караше Сакс да й напомни колко е важно да получи добри оценки в края на срока. Пам беше умна и четеше много, но след странното си възпитание трудно щеше да влезе в добър колеж. Сега обаче изглеждаше толкова щастлива, че Амелия отстъпи.

— Какво правихте?

— Само си приказвахме. Разходихме се до Харлем, около езерото. О, имаше и един концерт до хангара за лодки, свиреха само кавъри, но направо разбиха „Колдплей"… — Пам се замисли за момент. — Да, със Стюарт главно разговаряхме. За нищо съществено. Това е най-хубавото, ако питаш мен.

Амелия Сакс не можеше да отрече.

— Симпатяга ли е?

— О, да. Много е готин.

— Имаш ли снимка?

— Амелия! Това не е готино!

— Какво ще кажеш, след като свършим това разследване, да отидем тримата на ресторант?

— Вярно ли? Наистина ли искаш да се запознаеш с него?

— Всяко момче, което излиза с теб, трябва да знае, че има някой, който ти пази гърба. Някой с пистолет и белезници. Добре, дръж кучето, че започвам да карам.

Сакс рязко смени скоростите, даде газ и гумите й оставиха два удивителни знака от каучук върху сивкавия асфалт.

8

Откакто Амелия Сакс бе започнала да прекарва някоя и друга нощ или уикенд у Райм, във викторианската къща бяха настъпили промени. Когато живееше сам, след злополуката и преди да се запознае със Сакс, жилището беше повече или по-малко подредено (зависи дали наскоро бе уволнил поредния болногледач или икономка), но не можеше да се определи като „уютно". Нямаше нищо лично, което да украсява стените — никой от сертификатите, дипломите, грамотите и медалите, които беше получил по време на блестящата си кариера като началник на отдела по криминология в нюйоркската полиция. Нито една снимка на родителите му, Теди и Ан, или на семейството на чичо му Хенри.